О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 23.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 2277/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от З. М. Я., подадена от пълномощника му адвокат Ц, срещу определение № 2488/30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 2796/2008 г., с което е оставена без уважение подадената от З. М. Я. частна въззивна жалба вх. № 22854/29.09.2008 г. против определение № 19 от 14.01.2008 г., постановено по гр. д. № 183/2006 г. на районен съд Карлово. С първоинстанционното определение на основание чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК е върната исковата молба на З. М. Я., поради неотстраняване в срок нередовност на исковата молба.
Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на обжалване пред Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС относно момента, в който изтича срока, определен от съда на страната, за да извърши указано й процесуално действие в хипотеза на продължен от съда по молба на страната срок по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Към изложението на основанията за допустимост на обжалването са приложени ТР № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Поддържа се и че определението е незаконосъобразно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, както и че съдебният акт е без мотиви.
Ответникът по частната жалба В. Р. Я. е подала писмено възражение относно частната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване ВКС, ІІІ г. о. констатира следното:
С определение № 2488/30.09.2008 г. по ч. гр. д. №2796/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV граждански състав е оставена без уважение подадената от З. М. Я. частна жалба против определение № 19 от 14.01.2008 г. по гр. д. № 183/2006 г. на районен съд Карлово. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на З. М. Я., поради неотстраняване нередовностите в срок и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с протоколно определение от 28.11.2007 г. на основание чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ районен съд Карлово е оставил без движение исковата молба за отстраняване конкретно посочени нередовности с указание до ищеца, който е присъствал лично в съдебната зала, в седмодневен срок да отстрани нередовностите. В рамките на законовия срок с писмена молба от 5.12.2007 г., подадена по пощата, пълномощникът на ищеца е сезирал съда с искане за продължаване на срока по чл. 36, ал. 1 ГПК /отм./. С разпореждане от 6.12.2007 г. районният съд е продължил срока по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ с 14 дни. Съобщението до ищеца чрез пълномощника му за продължаване на срока, изпратено на 7.12.2007 г. е връчено по реда на чл. 41сл. ГПК /отм./ лично на адвокат Ц на 21.12.2007 г. Продълженият от съда 14-дневен срок е започнал да тече от датата на получаване на съобщението-21.12.2007 г. и е изтекъл на 6.01.2008 г. Тъй като нередовностите на исковата молба не са били отстранени законосъобразно с определение от 14.01.2008 г. на основание чл. 100, ал. 2 ГПК съдът е върнал исковата молба. С изпратеното на 2.01.2008 г. второ напомнително съобщение за продължаване на срока, получено на 14.01.2008 г. не е дадено от съда ново продължение на срока, а се уведомява страната за разпореждането на съда в случай на изгубване на първото съобщение, с което страната ясно и категорично е била уведомена за дадения допълнително срок още с първото редовно връчено съобщение.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая жалбоподателят се е позовал на това основание, формулирал е същественият процесуалноправен въпрос /неправилно е определен като материалноправен/, но не е посочил на коя практика на ВКС противоречи обжалвания съдебен акт. Към частната жалба са приложени тълкувателни решения на ВКС, но липсва конкретно позоваване на решен от ОСГК на ВКС въпрос в противоречие с което разрешение да се е произнесъл въззивния съд.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките, за да се допусне до разглеждане по същество частната касационна жалба и касационно обжалване на определение № 2488/30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 2796/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV граждански състав не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2488/30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 2796/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV граждански състав по частна жалба от З. М. Я. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. П., ул. „Й” № 36, адвокат Ц чрез пълномощник адрокат Ц. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: