О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр.София, 18.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3981 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Н. З., П. К. М., В. К. Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д., против решението от 12.06.2008г., постановено по в.гр.д. №267/2007г. на Окръжен съд-Монтана, с което след като е отменено решението от 05.10.2005г. по гр.д. №2389/2004г. на Районен съд-Монтана, е отхвърлен предявения от А. Н. З., Н. попгеоргиева М. , П. К. М., В. К. Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. срещу С. Т. Р. и М. С. Ц. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на урегулиран поземлен имот в гр. М..
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата С. Т. Р. и М. С. Ц. в писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото по чл.218з от ГПК/отм./. С него след като е отменено първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от А. Н. З., Н. попгеоргиева М. , П. К. М., В. К. Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. срещу С. Т. Р. и М. С. Ц. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот: УПИ ХV-4439 от кв.181 по плана на гр. М.. Прието е за неоснователно възражението на ответниците по иска по реда на чл.224 от ГПК/отм./.
Ищците са поддържали, че имотът им е реституиран като наследници на П. М. Н. , от когото имотът е отчужден по реда на ЗОЕГПНС.
Въззивният съд е приел, че не е доказана активната легитимация на ищците като собственици на имота, тъй като не са представили доказателства за собственост на имота /тъй като договорът за покупко-продажба, оформен с н.а.25/1929г., който сочат като титул за собственост на наследодателя им, се отнася за имот, който не е идентичен с процесния имот/; не са представили доказателства за одържавяването му, а също и за обезщетяването им с реално възстановяване на собствеността върху него по реда на чл.2, ал.5 и ал.6 от ЗОСОИ/ тъй като актът за одържавяване на процесния имот, а също така заповедта на областния управител и решението на ВАС за обезщетяването им с реално възстановяване на собствеността върху имота, не се отнасят до закупения с н.а.25/1929г./ имот.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възможността да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху административния акт, респ. върху заместващото го съдебно решение, за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, относно наличието на общите предпоставки на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността. Позовават се на решение №33 от 03.02.1999г. по гр.д. №461/1998г. на ВКС, 5 членен състав и решение №971 от 27.10.2008г. по гр.д. №3343/2007г. на ВКС, І г.о. Решенията действително са постановени по спорове за ревандикация, какъвто е спорът и в разглеждания случай. Но първото от решенията, което се отнася до реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, …. , е постановено преди приемането на ТР №6 от 10.05.2006г. по т.гр.д. №6/2005г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд е компетентен да преценява материалната законосъобразност на реституционния акт. Второто от решенията се отнася до реституция по реда на ЗСПЗЗ, а по самото решение е извършен косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционния акт – решението на ПК за възстановяване собствеността върху земеделски земи.
Касаторите сочат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, но не представят решения на съдълищата, от които да е видно, че въззивното решение е постановено при противоречива практика на съдилищата по разрешен в него въпрос.
Не е налице и третото от основанията за допускане на касационно обжалване на решението. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на разпоредбите на чл.108 от ЗС и чл.2 от ЗОСОИ, тъй като има установена практика на ВКС по приложението им. В спора за собственост при наличие на оспорване, страната, която се позовава на реституционния ефект в хипотезите на чл.2 от ЗОСОИ е необходимо да докаже, че при влизане в сила на ЗОСОИ са били налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в чл.2, ал.3, чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗВСОНИ: имотът е бил собственост на лицето, което се позовава на рестиционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден на някое от посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално в размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.06.2008г., постановено по в.гр.д. №267/2007г. на Окръжен съд-Монтана, по касационна жалба на А. Н. З., П. К. М., В. К. Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: