О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София,13.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5057/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. И. К. чрез адвокат Р против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 3/14.05.2008 г., постановено по гр. д. № 520/2007 г., с което е отменено решение на Старозагорски районен съд № 53/15.05.2007 г. по гр. д. № 640/2006 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 286 ГПК /отм./ от С. В. П. против Н. И. К. претенции за заплащане на сумата 1827.50 лв. обезщетение за лишаване от правото на ползване на делбения имот и 222.44 лв. обезщетение за забавено плащане и е постановено друго решение, с което на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Н. И. К. е осъдена да заплати на С. В. П. сумата 1827.50 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от право на ползване на собствената му ? идеална част от апартамент в гр. С., ул. „А” № 20А за периода от 9.03.2005 г. до 19.03.2007 г.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуално нарушение-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК,
В изпълнение на указания от въззивния съд относно редовността на касационната жалба касаторът е подал изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, приподписано от адвокат Д.
С изложението се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /чл. 31, ал. 2 ЗС/ в противоречие с константната практика на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочени са р. № 73/29.01.1985 г. по гр. д. №920/84 г., ВС, І г.о.; р. № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/75 г., ВС, ІІІ г.о.; р. № 405/29.06.1977 г. по гр. д. № 305/77 г., ВС, ІІІ г.о. и р. № 163/20.03.2002 г. по гр.д. № 622/2001 г., ВКС, І г.о. с довода, че през процесния период ответницата /сега касатор/ не е ползвала лично апартамента, а го е отдавала под наем.
На второ място поддържа, че за част от исковия период на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на ? ид. ч. от имот в режим на СИО, а не за имот в обикновена дялова съсобственост. Неправилно съдът е направил аналогия с т. 6 от ППлВС № 8/80 г. Счита, че от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът „допустимо ли е присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на идеална част от имот в режим на СИО”-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С допълнително представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, подадено от процесуален представител на касатора адвокат Р са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, като са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл. 31, ал. 2 ЗС/; че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-точното прилагане на законите в защита на децата и прилагането на моралните принципи на правото, както и че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е в разрез с установената практика на ВКС за правилното прилагане на законите в РБ.
За ответника по касация С. В. П. жалбата е оспорена от процесуалния му представител адвокат Г с доводи, изложени с писмен отговор. Поддържа, че не са налице основания за допускане касационното обжалване с доводи по съществото на спора. Приложени са копия от р. № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/92 г., ВС, І г. о.; р. № 160/25.04.1990 г. по гр. д. № 124/90 г., ВС, І г.о.; р. № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г., ВКС, І г.о.; р. № 782/5.12.2005 г. по гр. д. № 568/2005 г., ВКС, І г.о. и р. № 504/8.07.2005 г. по гр. д. № 204/2005 г., ВКС, І г.о.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на решението на въззивния съд, като взе предвид доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесния апартамент, придобит от тях в режим на СИО. За да е основателен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходимо съсобственикът да ползва повече от своята идеална част лично през цялото време. Той би могъл да отдава имота под наем или да не го използва по предназначение, напр. като го държи заключен. Ползващият повече от своята идеална част съсобственик може да се освободи от задължението да обезщети съсобственика си само ако предложи да предостави съответната част от имота на съсобственика, който не го ползва и последният откаже да приеме предложението. В конкретния случай няма такива доказателства. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се прилага и по отношение непрекратена СИО, когато съпрузите са във фактическа раздяла и единият от тях е лишен от ползването на общата вещ. Това е така съгласно § 1 ДР на СК за прилагане правилата на гражданските закони когато СК не съдържа разпоредби /по аналогия на разрешението с т. 6 ППлВС № 8/80 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касационното обжалване на това основание не следва да бъде допуснато, въпреки че посочения материалноправен въпрос е съществен – обуславя съдържанието на крайното решение по спора, но този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се прилага и по отношение на непрекратена съпружеска имуществена общност, когато съпрузите са във фактическа раздяла и единият е лишен от другия от ползването на общата вещ, в който смисъл е посоченото от самия касатор р. № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по същество на спора и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 3/14.05.2008 г., постановено по гр. д. № 520/2007 г. по касационна жалба на Н. И. К. чрез адвокат Р, съдебен адрес: гр. С., ул. „П” № 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: