О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр.София, 28.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2340 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. У. от гр. В., срещу определението от 10.09.2008г. по ч.гр.д. №352/2008г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 28.01.2008г. по гр.д. №958/2006г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. Т. У. за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на недължимо платена сума в размер на 1080лв. по изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. №3015/2003г. на СИС при ВРС ІV р-н, по отношение на който с влязло в сила решение по гр.д. №958/2006г. е прието за установено, че присъдената сума не се дължи.
Ответникът по жалбата М. на о. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и обжалваемият интерес е над 1000лв., поради което е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на К. Т. У. за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на недължимо платена сума в размер на 1080лв. по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, ал.1, б.”в” от ГПК/отм./ – извлечение от сметки на М. на о. , по отношение на който изпълнителен лист с влязло в сила решение е прието за установено, че присъдената сума не се дължи.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че е разрешен съществен правен въпрос: дали по аналогия на чл.236, ал.2 от ГПК/отм./ обратен изпълнителен лист се издава и в случаите, когато по реда на чл.254 от ГПК/отм./ е установено, че присъдената въз основа на несъдебно изпълнително основание сума не се дължи, както и че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Релевираният от жалбоподателя правен въпрос е съществен за защитата на длъжника когато изпълняемото право не съществува, а принудителното изпълнение е приключило. Защитата на длъжника в тези случаи се състои във връщане на полученото по принудителното изпълнение. При разрешаването на съществения въпрос от въззивния съд в настоящия случай въззивният съд е съобразил, че в случаите когато взискателят е бил удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо или в влязло в сила решение и те са били отменени, като уваженият с тях осъдителен иск е бил отхвърлен, взискателят трябва да върне на длъжника полученото /чл.236, ал.2 и 241, ал.3 от ГПК отм./. В тези изрично предвидени в закона случаи длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя, а съгласно посочените законови разпоредби съдът, постановил новото решение, издава на длъжника изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите или на вещите, получени въз основа на изпълнените. В случаите, за които това защитно средство не е изрично предписано от закона, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, като получено на отпаднало основание, длъжникът трябва да предяви срещу него осъдителен иск. Определение №40 от 15.08.1985г. по гр.д. №640/1984г. на ВС, І г.о., на което жалбоподателят се позовава, не се отнася до идентичен с разглеждания случай. В него е прието, че по аналогия с чл.236, ал.2 от ГПК/отм./ обратен изпълнителен лист се издава и в случаите, когато по реда на чл.225 от ГПК/отм./ се отмени влязло в сила решение и се постанови ново, различно от предишното. Приложена е по аналогия уредбата на защита на длъжника в случаите на отмяна на съдебното решение като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.231 от ГПК/отм./, по отношение на другия съществувал тогава извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения – по реда на прегледа по реда на надзора по чл.225 от ГПК/отм./. Разглежданият случай не попада в хипотезата, при която се е произнесъл ВКС с цитираното определение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото въпросът за защитата на длъжника когато изпълняемото право не съществува, а принудителното изпълнение е приключило, има принципен характер и има установена практика на ВКС.
Когато изпълнението е започнало по несъдебно изпълнително основание, какъвто е разглеждания случай, изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, поради което защитните средства, предоставени на длъжника са спиране на изпълнението по реда на чл.250 от ГПК/отм./, а ако не е могъл или е пропуснал да се защити по този ред, длъжникът може да предяви срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК/отм./, че не дължи, респ. че вземането е още неизискуемо. Ако предявеният иск бъде уважен, изпълнението подлежи на прекратяване /чл.330, б.”е” от ГПКотм./, в което се състои търсената от длъжника защита. За да я постигне, той трябва да обезпечи иска си чрез спиране на изпълнението по реда на чл.308 от ГПК/отм./. Защитата при несъдебни изпълнителни основания, на каквото основание е издаден изпълнителния лист в разглеждания случай, предпоставя, че на длъжника вече е връчена призовка за доброволно изпълнение, поради което той е могъл да получи защитата, която търси срещу принудителното изпълнение, като поиска спиране на изпълнението по реда на чл.250 от ГПК/отм./, респ. по реда на обезпечителното производство по чл.308 и сл. ГПК/отм./.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 10.09.2008г. по ч.гр.д. №352/2008г. на Варненски апелативен съд, по частна касационна жалба на К. Т. У..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: