О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 16.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 346/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. К. И. ЕГН **********, гр. П. чрез процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Пернишки окръжен съд, втори състав № 196/9.07.2008 г. по гр. д. № 408/2008 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Л. К. И. против „М. Перник” Е. в ликвидация, гр. П. обективно съединени искове с правно основание 220, ал. 1 КТ за сумата 261.20 лв., ведно със сумата 199.42 лв. мораторна лихва върху същата за периода от 13.03.2001 г. до датата на завеждане на делото-14.02.2007 г., както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата 2 685.62 лв. обезщетение по чл. 67, ал. 1, б. „в” КТД вр. чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със сумата 2 050.54 лв. обезщетение за забава върху същата за периода от 13.03.2001 г. до датата на завеждане на делото-14.02.2007 г., както и законна лихва от предявяването на иска-14.02.2007 г. до окончателното изплащане и 260.00 лв. разноски по делото.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по реда на чл. 281, т. 3 КТ.
Представено е изложение на основания за допустимост на обжалването по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по подобни казуси и в противоречие с практиката на съдилищата-основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. От изложението може да се извлекат въпроси с процесуалноправен характер: при предявени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ върху коя от страните е доказателствената тежест в процеса по трудовия спор да установява елементите от фактическия състав на посочените основания за присъждане на обезщетение, както и относно допустимостта на иск за вземане, погасено по давност. Позовава се на съдебни решения на ВС, ВКС, ВАС и Варненски окръжен съд, които са представени.
За ответник по касация „М. Перник” Е. , в ликвидация, гр. П., рудник „Св. Анна” е подаден писмен отговор от адвокат Д. Жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по дела с обжалваем интерес до 1 000.00 лв.
Касационната жалба в частта на въззивното решение, постановено по искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ с обжалваем интерес 261.20 лв. и за мораторна лихва към него с обжалваем интерес 199.42 лв. е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и следва да се остави без разглеждане.
Искът за обезщетение на основание чл. 67, ал. 1, б. „в” КТД вр. чл. 222, ал. 3 КТ с твърдение на работника, че му се полага обезщетение от работодателя на това основание е отхвърлен от въззивния съд с довод, че не са налице доказателства по делото, от които да може да се направи извод, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на работника са оставали по-малко от три години до навършване на пенсионна възраст.
Основанията за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са налице.
Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд по принципния процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест по предявени от работника или служителя против работодателя претенции за присъждане на обезщетения по КТ и КТД по повод прекратяване на трудовото правоотношение. Представените съдебни решения, на които касаторът се е позовал не установяват наличието на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съдебни решения на Върховния административен съд не са от категорията актове, относими към производството за допустимост на касационното обжалване пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, ІІ-ри състав № 196/9.07.2008 г. по гр. д. № 408/2008 г. по касационна жалба от Л. К. И. ЕГН **********, гр. П. чрез процесуален представител адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: