О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1522
София, 16.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1751/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. пътно управление Б. , специализирано звено към Н. а. „П”, гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт С. Л. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-49/29.06.2009 г., постановено по гр. д. № 783/2008 г.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при погрешни изводи на съда-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изпълнение на разпореждане № 206/17.08.2009 г. на съдия-докладчик при Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 285, ал. 1 ГПК е указано на касатора да представи изложение на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в определения срок процесуалният представител на касатора е представил изложение с позоваване на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За ответника по касация П. В. Д. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Л. П. за направените по делото разноски.
За ответниците по касация О. К. и Е. „В”, Б. не е изразено становище.
За третото лице-помагач З. „А”, София не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение на основание чл. 50, предл. 2 ЗЗД са осъдени О. К. и Н. а. „П”, представлявана от О. пътно управление, Б. да заплатят солидарно на П. В. Д. сумата 4525.32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 30.10.2007 г., 8.29 ч., настъпило при повдигане на капака на намиращата се под надзора на О. К. и Н. а. „П” ревизионна шахта, находяща се на бул. „М” до дом № 27 в гр. К., при преминаване на неустановено МПС, вследствие на което водача на собственото на ищеца МПС марка „Ф”, модел „Т” с ДК№ С* Велико Д. В. загубил контрол над автомобила и се блъснал в дърво в насрещното платно, ведно със законна лихва върху главницата от 4525.32 лв., считано от 30.10.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1342.67 лв. деловодни разноски за двете инстанции.
С изложението относно допускането на касационното обжалване процесуалният представител на касатора юрисконсулт С. Л. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно: следва ли да се приеме, че контролните ревизионни шахти са част от републиканските пътища в границите на населените места и отговорността за непозволено увреждане е на администрацията, управляваща пътя-Н. а. „П”- в условията на чл. 49 ЗЗД в качеството й на възложител, а в условията на чл. 50 ЗЗД в качеството й на собственик или вещта, от която пряко са произлезли вредите не е елемент на пътя и А. не е деликвент по исковите претенции. Поддържа се още, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на решение на Бургаски районен съд № 1957/22.01.2009 г. по гр. д. № 4109/2008 г. и на решение на Софийски районен съд, 26-ти състав от 27.07.2009 г. по гр. д. № 23044/2008 г., копия от които не са представени, а и липсват данни, че посочените решения са влезли в сила.
Приложното поле на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предполага да е налице противоречие между разрешенията на определен правен въпрос, обуславящ изхода на делото, дадено от въззивния съд с обжалваното решение с даденото разрешение на същия въпрос с друго влязло в сила решение на друг съд независимо от степента му в системата на съдебната йерархия /първоинстанционен, въззивен или Върховен касационен съд/, постановено по реда на отменения ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които да са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
В конкретния случай касаторът не е представил копия от съдебните решения, на които се е позовал в подкрепа на твърдението си, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а и липсват данни посочените с изложението съдебни решения да са влезли в сила.
Предвид изложеното не са налице условията на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд № VІ-49/29.06.2009 г., постановено по гр. д. № 783/2008 г. по касационна жалба от О. пътно управление- Б. , ул. „Ц” № 30, като специализирано звено на Н. а. „П”, София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: