О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр.София, 18.06. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4071 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. Б. от гр. С., против решението от 30.06.2008г., постановено по гр.д. №781/2007г. на Великотърновски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 28.06.2007г. по гр.д. №284/2006г. на Свищовски районен съд, е отхвърлен предявения от К. М. Б. срещу В. Ш. А. от гр. С., иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Ш. А. не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е след като е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от К. М. Б. срещу В. Ш. А. иск за преобразуване на лично имущество в придобития по време на брака на страните застроен недвижим имот в гр. С..
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал безспорно твърденията си, че както първото, така и всяко едно от следващите , включително и процесното жилище, са закупени изцяло с негови средства – получени в заем и подарени му от баща му. Приел е, че със събраните доказателства не е установено категорично и наличието на частична трансформация на лично имущество на ищеца в жилищния имот.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: за допустимоста на всички доказателствени средства за установяване на трансформацията на лични средства в придобития по време на брака на страните недвижим имот; за презюмирането дали даденото от някой от родителите на единия от съпрузите се счита дарение на него или на двамата съпрузи; по въпроса за собствеността върху имуществото, придобито през време на брака без принос на другия съпруг; за задължението на съда при отхвърляне на иск за пълна трансформация на лично имущество в придобит по време на брака имот, да се произнесе за наличието на частична трансформация; за цененето на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.
В конкретния случай процесуалният представител на касатора се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 108 от 08.06.1999г. по гр.д. №722/1998г. на ВКС, ІІ г.о., решение №116 от 07.02.1991г. по гр.д. №1403/1990г. на ВКС, І г.о. и решение №535 от 17.04.1994г. по гр.д. №403/1994г. на ВКС, І г.о., по въпроса за допустимостта на всички доказателствени средства за установяване на трансформацията на лични средства. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, изразена в решенията, на които се позовава касатора, като е допуснал събирането на ангажираните от него доказателства за установяване произхода и влагането на негови лични средства в придобития по време на брака имот, включително гласните доказателства. Неоснователни са и доводите на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие на установената практика на ВКС – решение №242 от 04.04.1989г. по гр. №.. на ВКС, ІІ г.о., по въпроса за задължението на съда при отхвърляне на иск за пълна трансформация на лично имущество в придобит по време на брака имот, да се произнесе за наличието на частична трансформация. Въззивният съд след като е приел за недоказана пълна трансформация на лично имущество в имота, е изложил съображения и относно това дали със събраните доказателства се установява частична трансформация на лични средства на ищеца в част от имота. Т.е. атакуваното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС и по този релевиран от касатора въпрос. По въпроса за презюмирането дали даденото от някой от родителите на единия от съпрузите се счита дарение на него или на двамата съпрузи, неоснователно се поддържа наличие на основанието за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е занимал с въпроса кому се презюмира, че са дарени сумите, тъй като е приел за недоказано за придобиването на имота да са дадени суми от бащата на ищеца. Неоснователно е позоваването на практиката на ВКС – решение №241 от 04.04.1989г. по гр.д. №143/1989г. на ВКС, ІІ г.о., с което се приема, че ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответното имущество не е станало общо, а принадлежи на съпруга, който го е придобил. В самото решение, на което касаторът се позовава е посочено, че съгласно законовата презумпция на чл.19, ал.3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, а по делото съдът е приел, че със събраните по делото доказателства тя не е оборена. Поради това неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената съдебна практика. Доводите за неправилност на изводите на съда за недоказан личния произход на сумите, с които е придобит имота, са въпроси, които не са относими към основанията за допускане на касационното обжалване, а към основанията за касационно обжалване, които се разглеждат ако бъде допуснато касацонно обжалване на решението. Неоснователно е позоваването и на практиката на ВКС – решение №147 от 25.05.1994г. по гр.д. №690/1993г. на НКС, ІV г.о., тъй като съдът в съответствие с посочената съдебна практика е обсъдил показанията на свидетелите, посочени от двете страни, като е изложил съображенията си при противоречиви показания на свидетелите на страните по въпроса за произхода на средствата, с които е закупен имота, защо кредитира показанията на едните и не кредитира показанията на другите свидетели.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.06.2008г., постановено по гр.д. №781/2007г. на Великотърновски окръжен съд, по касационна жалба на К. М. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: