О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 01.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5073/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. С. Д. ЕГН ********** от с. К., Пловдивска област чрез процесуален представител адвокат Л против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд – VІІ граждански състав № 343/10.03.2008 г., постановено по гр. д. № 2471/2007 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд-ХVІІ гр. с. №..05.2007 г., постановено по гр. д. № 2812/2006 г., с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 26 ЗЗД, предявени от П. С. Д. против Т. Д. А., Т. А. А. , М. А. А. и „О” АД, София, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на дворно място, цялото застроено и незастроено от около 735 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-187, кв. 15 по плана на с. К., Пловдивска област, ведно с построената в него еднофамилна къща с приземен етаж и застроена площ от около 77 кв.м., както и преустроена лятна кухня, складови помещения и всички останали подобрения, както и да бъде прогласена нищожност на договорна ипотека, учредена върху процесния имот от ответниците Т в полза на „О” АД с нотариален акт по нот. д. № 75/1998 г. на нотариус С. З.
С жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон /чл. 79 ЗС и чл. 26 ЗЗД/ и необоснованост.
С молба от процесуалния представител на касатора е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /материалноправни предпоставки за приложение на чл. 79, ал.1 ЗС/ в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са съображения в подкрепа на оплакването в жалбата за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
С допълнителна молба от процесуалния представител на касатора отново са изложени съображения относно неправилността на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВС на РБ и на ВКС на РБ, като са посочени и представени решение № 734/12.06.2006 г. по гр. д. № 1526/2005 г., ВКС, ІV г.о.; решение № 59/12.05.2004 г. по гр. д. № 500/2003 г., ВКС, І г.о. и решение № 436/21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о., както и решение № 304/4.05.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., ВС, І г.о.
От касатора чрез процесуалния й представител е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приповтарящо изразеното становище по допустимостта и неправилността на обжалваното решение.
Ответникът по касация Т. Д. А. чрез процесуален представител адвокат К е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна.
Ответниците по касация Т. и М. А. А. и „ОББ” АД, София не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Въззивният съд е възприел правния извод на районния съд, че не е изпълнена от ищцата доказателствената тежест да установи,че са осъществени условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, за да се приеме, че е придобила по давност правото на собственост върху процесния имот, както и на чл. 26 ЗЗД, за да се признае за нищожна учредената от ответниците Т договорна ипотека върху имота.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
По посочения с изложението за допускане на касационно обжалване въпрос касаторът не е развил никакви доводи във връзка с основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените съображения са обосноваващи неправилност на решението, които не са относими към преценката за допустимост на касационната жалба. Цитираните и представени решения на ВКС и на ВС се отнасят до принципни въпроси на придобиването на правото на собственост върху недвижим имот по давност по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС. Така, с р. № 734/12.06.2006 г. по гр. д. № 1526/05 г., ВКС, ІV г.о. съдът е посочил, че с осъществяване на условията по чл. 79, ал. 1 ЗС владелецът придобива в собственост владения от него имот и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същият имот дотогава е била притежание на друг правен субект. С решение № 59/12.05.2004 г. по гр. д. № 500/2003 г., ВКС, І г. о. съдът е посочил, че само доколкото елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено само в рамките на пълно и пряко доказване. Доказването на условията на закона – елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС, на която се е позовал самият касатор.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване. Това основание за допустимост е насочено към отстраняване непоследователна и противоречива практика на ВКС.
В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора.
При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр.59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения от страна на касаторите е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания на закона за подбор на жалбите, които следва да бъдат допуснати до разглеждане по същество.
Необосноваността на въззивното решение е основание за касиране на въззивното решение поради неправилност, но не е основание за допустимост на касационното обжалване – предварителен въпрос на селекцията на жалбите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о. счете, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд – VІІ граждански състав № 343/10.03.2008 г., постановено по гр. д. № 2471/2007 г. по касационна жалба от П. С. Д. от с. К., Пловдивска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: