О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 20.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1893/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по к. жалба от Й. З. К., жив. гр. Д. чрез адвокат М срещу въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 30.05.2009 г. по гр. д. № 29/2009 г., с което в производство по чл. 299сл. ГПК /отм./, образувано на основание акт за начет № 4/23.11.2001 г. Й. З. К. е осъдена да заплати на „Е” АД, с. Г. село, община Б. следните суми: 2799.70 лв. стойност на причинени от нея на дружеството вреди за времето от 1.10.1999 г. до 31.12.2000 г. в резултат на съставяне на счетоводни операции, чрез които са създадени недължими от дружеството към доставчици задължения и изплащане на тези задължения чрез документи с невярно съдържание; 1605.31 лв. сбор от начислени лихви върху изплатените суми, считано от деня на плащането им /деня на причиняване на вредата/ до 31.12.2000 г. със законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2002 г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 80 лв.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен спор, решен в противоречие с практиката на ВКС, уеднаквена с ППлВС № 7/80 г., с което е въведено задължително за съдилищата изискване „констатациите в акта за начет да са подкрепени с надлежни доказателства”-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е уважил частично иска без констатациите в акта за начет да са подкрепени с надлежни доказателства. Останалите изложени съображения са в подкрепа на разбирането, че решението е неправилно, поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби и е необосновано-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Приложено е ППлВС № 7/80 г.
За ответника по касация „Е” АД, с. Г. село и за контролиращите страни М. на ф. чрез АДВФК и Окръжна п. , Кюстендил не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК общо основание за селекция на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос и обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В конкретния случай като правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с ППлВС № 7/80 г. касаторът е посочил отклоняване на съда от изискването констатациите в акта за начет да са подкрепени с надлежни доказателства. По своя характер това оплакване представлява касационно основание за неправилност на решението по съществото на спора, в който смисъл са всички посочени в изложението конкретни доводи-нарушена процедура по извършване на одита, липса на качество на ответник по ЗДВФК за привличане към пълна имуществена отговорност, несъбрани доказателства, установявани констатациите в одитния доклад. Основанията за допускане на въззивното решение до касационно разглеждане са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Проверка за законосъобразност на решението и произнасяне по тях се извършва при положение, че касационно обжалване е допуснато.
Производството по чл. 299сл. ГПК/отм./ в случая е образувано на основание редовен акт за начет, съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му и по формите, предвидени за неговото съставяне. Констатациите в акта за начет са документирани с приложени към него РКО, протоколи за насрещни проверки, обяснения на трети лица, получатели на исковите суми, копия от платежни нареждания и фактури, подписите, върху които ответницата не е оспорила. По делото е приложено писмено обяснение от нея с пълно признание за извършените от нея в качеството на „счетоводител” и „зам. главен счетоводител” по трудово правоотношение с ответното дружество нарушения на изисквания на ЗСч действия, в резултат на които са настъпили посочените в акта за начет вреди.
Съгласно презумпцията на чл. 301, ал. 1 ГПК/отм./на ответника е доказателствената тежест да обори фактическите констатации на акта за начет, като установи по безспорен и категоричен начин липса на основания за ангажиране отговорността му. В случая доказателствената тежест не е изпълнена и от страна на ответницата не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме, че предявените искове са неоснователни.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.05.2009 г., постановено по гр. д. № 29/2009 г. по к. жалба от Й. З. К. ЕГН **********, жив. гр. Д. чрез адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: