Р Е Ш Е Н И Е
№ 848
София, 18.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №1372 /2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218и, ал.2 ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год./, в сила от 01.03.2008 год.
Делото е образувано по касационна жалба на Д. Д. Ш. от с. Г., общ. Девин срещу решение от 31.01.2008 год., постановено по гр.д. № 632/2007 год. на Окръжен съд гр. С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба – У. М. П. и Н. М. К. и двете от с. Г., общ. Девин, Смолянска обл. оспорват касационната жалба в писмен отговор по делото. Молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218вГПК, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил решение № 206/18.10.2007 год.,по гр.д. № 192/2007 год. на Девненския районен съд и постановил ново решение, с което е осъдил Д. Д. Ш. от с. Г., общ. Девин да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в унищожаването на земеделски култури , засаждани от У. М. П. и Н. М. К. в имот с площ от 109 кв.м., представляващ част от имот пл. № 164 с обща площ от 230 кв.м. в кв.11 по ЗРП на с. Г., обл. Смолян, утвърден със Заповед №31/20.02.1967 год. и изменен със Заповед № 60/01.03.1989 год., според който процесния имот попада в УПИ *Х-163,164 в кв.11 по действащия ПУП на с. Г., обл. Смолян, с които действия им пречи да упражняват своето право на собственост върху имота съобразно неговото предназначение, както и да им заплати направените по делото разноски в размер на 124,50 лв.
За да постанови това решение въззивният съд е приел , че ищците – ответници по касация, по силата на наследствено правоприемство от своите майки съответно С. Ю. А. / С. Ефтимова / А. / М. и А. Ш. А. / А. Ш. / А. / М. / се явяват съсобственици на дворно място съставляващо имот пл. № 164 с площ от 230 кв.м. в кв.11 по плана на с. Г. част от който имот се явява и процесното място. Прието е , че според разпитаните по делото свидетели А. П. и Д. К. , ответникът действително е извършвал действия по унищожаване на вече засяти от ищците замеделски култури / картофи / и е засявал процесното място с царевица, както и че е развалял поставената от тях ограда на имота. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ЗС е доказан и е уважил същия.
Решението е правилно. Основателността на иска по чл. 109 ЗС, е обусловена от две предпоставки : на първо място ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот и на второ , че ответникът извършва действия , с които му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. В касационната жалба не се съдържат оплаквания досежно извода на въззивният съд за наличието на първата предпоставка за уважаване на иска. Оплакванията касаят извършената от въззивната инстанция преценка относно извършването на действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Тези оплаквания са неоснователни :
В решението на въззивния съд са обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са дали показания във връзка с наведените в исковата молба твърдения за действията на ответника – касатор и правилно е дал вяра на показанията на Д. Д. К. и А. А. П. , които взаимно се подкрепят и отразяват техни непосредствени впечатления. Съдът правилно е отчел и обстоятелството, че свидетелката С/ майка на ответника/ доколкото твърди, че ищците навлизат в „тяхна територия” и че спорния имот е техен/ на ответника/ , на практика е признала, че имат претенции към имота, което прави вероятно да са извършвани посочените от ищците действия, които са израз на такива именно претенции. Същевременно показанията на тази свидетелка в частта им, в която отрича ответника да е унищожавал земеделските култури засяти от ищците и да е премахвал оградата на спорното място остават изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото.
С оглед на това решението не страда от визираните в касационната жалба основания, водещи до неговата отмяна. Не са налице процесуални нарушения при събирането и обсъждането на релевантните за правилното решаване на спора доказателства. В резултат на това съдът е направил обосновани и правилни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.01.2008 год., постановено по гр.д. №632/2007 год., на Окръжен съд гр. С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :