О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 30.062009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 445/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „З” АД-София, представлявано от изпълнителен директор Х, приподписана от адвокат Вq против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Б състав, постановено на 30.10.2008 г. по гр. д. № 3004/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение на СРС, 55 с-в № 128/12.07.2007 г. по гр. д. № 23345/2006 г., с което е осъдено „З” АД, София да заплати на Е. С. М. на основание чл. 128 КТ сумата 2 825.71 лв. брутни трудови възнаграждения за периода от 1.06.2005 г. до 19.12.2005 г. със законна лихва от 6.11.2006 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдено „З” АД да заплати на Е. С. М. на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 1064.96 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо 52 дни.
С жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение във връзка с допустимостта на касационното обжалване, приподписано от адвокат В. Посочено е основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че СРС е бил сезиран с няколко спора, идентични по предмет и основание, като в противоречие с приетото по настоящото дело с решение от 15.10.2007 г. по гр. д. № 23346/2006 г., СРС, 61 с-в изключил като доказателство допълнително споразумение за определяне на размер на трудово възнаграждение, подписано от лицето Б. З. по съображения, че същият не е надлежно упълномощен, но и с оглед разпоредбите на чл. 61сл. КТ липсва представителна власт за сключване на трудови договори с работници и служители. Цитираното решение е обжалвано, образувано е гр. д. № 63/2008 г. на СГС, ІІ „Д” състав, което е насрочено за 27.02.2009 г. Посочено е и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материшалноправни въпроси за точното прилагане на закона, вкл. и от процесуален характер, но изводите му не кореспондират с посочени разпоредби-чл. 101, чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 61, чл. 124, чл. 128 КТ. Към изложението са приложени: искова молба до СРС от Д. А. , Допълнително споразумение към трудов договор № 61/10.02.2005 г., заповед за прекратяване на трудов договор № 313/15.12.2005 г., решение на СРС от 15.10.2007 г., ІІ-ра ГК, 61 с-в по гр. д. № 23346/2006 г.
Ответникът по касация Е. С. М. от гр. Б. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че в случая не са налице изискванията на процесуалния закон – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е посочен и обоснован съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Дори да се приеме чрез съпоставяне между изложението и извличане от съдържанието на жалбата, че съществен материалноправен въпрос в случая е кое длъжностно лице за страната на работодателя притежава представителна власт да подпише допълнителното споразумение за увеличаване размера на трудовото възнаграждение на работника или служителя, към изложението не са приложени влезли в сила съдебни актове, на изводите на които противоречи обжалваното решение. Позоваването на постановено първоинстанционно решение, което не е влязло в сила не е в съответствие с изискването обжалваното решение да е постановено при противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсва обосноваването му с конкретни аргументи съобразно разума на законодателя, вложен в това основание за допустимост на касационното обжалване-да се приема, че е налице, когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е налице непоследователна, противоречива или пък да липсва съдебна практика изобщо.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Б състав от 30.10.2008 г. по гр. д. № 3004/2007 г. по касаионна жалба от „З” АД, София, кв. Крамиковци, представлявано от изпълнителен дширектор Х. С. С. , приподписана от адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: