О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 948/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. А. Г. ЕГН ********** от гр. Д. чрез адвокат М против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 113/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 12/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на районен съд Добрич № 83/5.11.2008 г., постановено по гр. д. № 1675/2007 г., с което в производство по чл. 72 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБДС е разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване на децата Х. Г. Г. ЕГН ********** и Н. Г. Г. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Н. В. Г. ЕГН ********** от гр. Д. без да е необходимо съгласието на бащата на децата Г. А. Г. и е разрешено на децата да пътуват извън пределите на РБългария до РКазахстан с тяхната майка и законен представител без да е необходимо съгласие на баща им.
С жалбата се поддържат оплаквания, че съдът се е произнесъл по процесуално недопустима искова молба по иска за разрешаване на децата да пътуват в чужбина без разрешение от техните родители. Поддържат се оплаквания и за неправилност на решението, като постановено в противоречие с процесуалния и материален закон-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът чрез процесуалния си представител се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: процесуалната допустимост на предявения иск. Счита се, че съдът не е компетентен да разгледа искането за разрешаване пътуването на децата в чужбина при положение, че се касае за правомощие на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по реда на чл. 76, т. 9 ЗБДС. Посочени са решение на ВС, ІІ г. о. № 241/20.03.1995 г. по гр. д. № 1172/94 г. и определения на ВКС, които са приложени.
Ответник по касационна жалба Н. В. Ш. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прие, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК преди всичко се изисква касаторът да формулира принципен въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
В конкретния случай посоченото императивно изискване на закона не е изпълнено. Липсва формулиран принципен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, по който въззивният да се е произнесъл с обжалваното решение.
Процесуалната недопустимост на обжалваното решение е касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, по което съдът не се произнася в производството относно допустимостта на касационното обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на съдебни актове, които не са относими към конкретния случай. Така, с решение на ВС, ІІ г. о. № 241/20.03.1995 г. по гр. д. № 1172/94 г. е прието, че съгласно чл. 19 и чл. 20 от Правилника за социално подпомагане не са допустими пред съдилищата искове за заплащане на социални помощи. С определение на ВКС, І т. о. № 69/23.10.2008 г. по т. д. № 376/08 г. в производство по чл. 288 ГПК съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото по предявен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване, че ищците са правоспособни ловци и редовни членове на СЛРД „С”, гр. Г. С определение на ВКС, ІІІ г. о. № 371/27.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1183/08 г. е оставено в сила въззивно определение, с което е оставено в сила определение на районен съд, с което е оставен без разглеждане иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ.
Независимо от изложеното правната квалификация на иска, по който се е произнесъл въззивния съд /чл. 72 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБДС/ е точната правна квалификация съобразно последователната практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд, Гражданска колегия № 113/26.02.2009 г., постановено по гр. д. № 12/2009 г. по касационна жалба от Г. А. Г. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Х” 19, чрез адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: