О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 20.01.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4889/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Б. И. от гр. П., приподписана от адвокат Г против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, 6-ти граждански състав № 575/10.04.2008 г. по гр. д. № 392/2008 г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, 3-ти граждански състав № 142/15.10.2007 г. по гр. д. № 1459/2007 г., с което е отхвърлен предявения от Е. Б. И. против Б. И. Т. от гр. К. иск за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие на договор, сключен на 21.02.2005 г. с нот. акт № 35, том 13, дело № 2786/05 г. на СВ при ПРС, по силата на който Б. И. Т., действащ лично и в качеството на пълномощник на съпругата си В. Г. Т. е прехвърлил на П. Д. К. по време на брака й с Г. Л. К. срещу задължение за гледане и издръжка техен придобит в режим на СИО недвижим имот-апартамент № 6 в жилищен блок „В” в гр. К., Пловдивска област, ведно с гаражна клетка № 31, находяща се на партера в описания по-горе жилищен блок, ведно с 0.71% от общите части на сградата.
Поддържа, че жалбата е допустима на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона- чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД относно липсата на съгласие за сключване на сделката /респ. на пълномощно за сключването й/. Неправилно въззивният съд е тълкувал термина „съгласие” за сключване на гражданскоправна сделка относно съществените елементи-страни, предмет, цена,последици. Изложени са касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изпълнение на указанията на ВКС за представяне обосновано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е подадена допълнителна молба от Е. Б. И.. Посочено е отново основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона-в случая чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД-относно липсата на съгласие при сключване на сделка /респ. на пълномощно за сключването й/, като неправилно е тълкувал материалния закон,респ. неправилно е квалифицирал гражданския казус относно търсената защита – за обявяване на договора за нищожен поради липса на съгласие, като е дал неправилна квалификация – че е налице основание за унищожаване на договора по чл. 27, изр. 1 ЗЗД, поради недееспособност на физическото лице-продавач. Разбирането на касатора за неточно прилагане от въззивния съд на материалния закон относно понятието „съгласие” за сключване на сделка за прехвърляне на недвижим имот е основано на трайната практика на ВКС при разглеждане на подобни казуси.
Ответниците по касация Б. И. Т., П. Д. К. и Г. Л. К. не са изразили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение, като взе предвид доводите на касатора, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен при липса на съгласие на прехвърлителката поради физическа невъзможност такова да бъде дадено и възприето от удостоверяващия го нотариус по здравословни причини.
Производството по делото е образувано по установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е наследник на В. Г. Т. , починала 21.07.2007 г. Приживе на 8.02.2005 г. майка й упълномощила баща й ответника Б да продаде притежаван от двамата в СИО апартамент в гр. К. при каквито условия намери за добре. На 21.02.2005 г. баща й лично за себе си и като пълномощник на майка й с нот. акт е прехвърлил на втората ответница по време на брака на последната с третия ответник апартамента срещу задължение за гледане и издръжка на него и майка й. Петитумът на исковата молба е съдът да прогласи сделката за нищожна, тъй като е сключена при липса на съгласие на майка й за извършване на сделката чрез нотариално упълномощаване на баща й – както към датата на упълномощаването, така и към датата на алеаторния договор прехвърлителката не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да се грижи за интересите си, поради тежко физическо здравословно състояние вследствие прекаран инсулт. На 27.05.2006 г. е влязло в сила съдебно решение на ПОС за поставяне на прехвърлителката под пълно запрещение, като съдът лично се убедил, че тя не говори, абсолютно е неконтакста, неадекватна и безпомощна.
Според двете съдебни инстанции фактическият състав на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на липса на съгласие е налице само в определени случаи, като липсата на съгласие трябва да е съзнателна. Ако е несъзнателна се прилагат правилата за унищожаемостта. В конкретния случай към датата на атакуваната сделка прехвърлителката не е била поставена под запрещение. Това е станало впоследствие с решение влязло в сила на 27.05.2006 г. Сделката е сключена от дееспособно лице и не е нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Наведените с исковата молба обстоятелства биха могли да обосноват фактическия състав на конститутивния иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, но такъв иск не е предмет на делото.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесулноправен въпрос, който е от значение за точното прилаане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречивата практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване „от значение на развитието на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, в който случай се налага тълкуване на закона, при което да се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Конкретният случай не е такъв.
В случая касаторът само се е позовал на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е аргументирал посоченото основание. Не е посочена противоречива практика на ВКС, нито постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика на ВКС.
Твърдението на касатора за обосноваване допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, че въззивният съд неправилно е тълкувал материалния закон относно понятието „съгласие” по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съставлява касационно основание за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Правните изводи на въззивния съд са в съгласие с константната практика на ВКС по прилагането на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на липса на съгласие, като липса на способност за формиране на правно валидна воля поради малолетие или поставяне под пълно запрещение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 575/10.04.2008 г., постановено по гр. д. № 392/2008 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Е. Б. И. ЕГН **********, гр. П., ул. „А” № 7, ет. VІ, ап. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: