Определение №373 от 9.7.2009 по ч.пр. дело №310/310 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 373
 
                                             гр.София, 09.07.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
 
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №310 по описа на І г.о. за 2009 год.
 
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. М, срещу определението от 17.09.2008г. по ч.гр.д. №1251/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила разпореждане от 02.04.2008г. по гр.д. №22749/2007г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по иска срещу В. И. В..
Ответникът по жалбата В. И. В. взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховна касационна п. – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Определението на въззивния съд за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на заявените облигационни претенции за обезвреда на вреди в резултат на неправомерни действия от страна на ответницата в професионалното й качество на прокурор, е мотивирано от въззивния съд с уреденият от Конституцията на Република България с чл. 132, ал. 1 институт на функционален имунитет на магистратите /съдии, прокурори и следователи/, съгласно който „съдиите, прокурорите и следователите“ не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че определението на въззивния съд противоречи по въпроса за допустимостта на иск за непозволено увреждане срещу съдии, прокурори и следователи, в резултат на чиито незаконни действия са претърпени вреди от ищеца. Позовава се на решение №152 от 14.02.1986г. по гр.д. №976/1985г. на ВС, ІІг.о. и на решение №660 от 04.07.2007г. по гр.д. №17/2006г. а ВКС, І г.о. по отношение на приетото с тях, че е без значение за допустимостта на предявения иск наличието или липсата на съвпадение между процесуалната и материалноправната легитимация на страните, както и на определение от 20.01.2006г. по ч.гр.д. №3371/2005г. на Софийски градски съд, по отношение на приетото с него, че след като действията на прокуратурата, от които ищецът е претърпял вреди, не попадат в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ, искът следва да бъде разгледан по общия ред на непозволеното увреждане по ЗЗД. Представените решения на ВАС и на ВКС по наказателно дело, по което подсъдимият се е позовавал на функционален имунитет, са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Част от цитираната в изложението съдебна практика касае установената практика на съдилищата по обезщетяване вредите на физическите лица от непозволено увреждане, но без това да са решения по сходни хипотези, т.е. когато се твърди, че вредите са резултат на неправомерна служебна дейност на лице, което се обхваща от разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България и искът е насочен срещу него. Поради това не може да бъде прието, че релевираният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с представените съдебни решения или при противоречива практика на съдилищата.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 17.09.2008г. по ч.гр.д. №1251/2008г. на Софийски градски съд, по частна касационна жалба на Н. М. Н..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top