О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр.София, 11.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4115 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. М. от гр. В., против решението от 23.07.2008г., постановено по в.гр.д. №405/2008г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.02.2008г. по гр.д. №908/2007г. на Великотърновски районен съд, с което е са отхвърлени предявените от М. Д. М. срещу З. К. Ч. и М. М. Ч., двамата от гр. П., искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата З. К. Ч. и М. М. Ч. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени иска за обявяване за окончателен сключения на 24.03.2000г. между наследодателя на ищцата Д, починал през 2005г., и ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и иск за заплащане на неустойка по предварителния договор в размер на 2500лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че предварителният договор е прекратен, поради което не е разгледал възражението за погасяване по давност на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че изводът на съда, че предварителният договор, чието обявяване за окончателен се иска е прекратен, е направен при тълкуване на предварителния договор и договора от 17.01.2001г. в нарушение на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, установяваща правилата за тълкуване на договорите. Също така поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.188 от ГПК/отм./ не са обсъдени доводите и писмените доказателства, представени с оглед изясняване на облигационните отношения между страните по договора от 17.01.2001г., които са били предмет на този договор, както и че неправилно са кредитирани свидетелските показания, и неправилно въз основа на тях и договора е направен извод за прекратяване на предварителния договор по съгласие между страните по него. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на разпоредбите на чл.20 от ЗЗД и чл.188 от ГПК/отм./.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.07.2008г., постановено по в.гр.д. №405/2008г. на Великотърновски окръжен съд, по касационна жалба от М. Д. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: