О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 21.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №280 по описа за 2009 год.
Производството е образувано по касационни жалби на О. п. – Пловдив и на Д. А. А. от гр. П., подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу решението от 31.10.2008г. по в.гр.д. №2060/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 16.05.2008г. по гр.д. №3769/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от Д. А. А. срещу О. п. – Пловдив иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди до размера 3000лв. и за имуществени вреди за 20лв., с което са отхвърлени исковете в останалите части до претендираните размери – за имуществени вреди до 650лв., за неимуществени над 4000лв. до 10 000лв., и в частта, с която след като е отменено частично първоинстанционното решение е отхвърлен иска за обезщетени за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до 4000лв.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при служебната проверка за редовност на касационната жалба, намира следното:
Към касационната жалба на О. п. – Пловдив, заведена срещу решение на въззивния съд, жалбоподателят е следвало /съгласно чл.284, ал.3, т.4 от ГПК, във връзка с чл.84 от ГПК/, а не е приложил: документ за внесена държавна такса. Съгласно чл.84, т.1 и т.2 от ГПК държавата и държавните учреждения, и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. В чл. 84 от ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси. За държавата, държавните учреждения – чл. 84, т. 1 /първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и действаща редакция с оглед Решение №3 от 08.07.2008г. по к.д. №3/2008г. на Конституционния съд/ и общините – чл. 84, т. 3 от ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент на противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна – чл. 17, ал. 2 от Конституцията. В случая съдебно предявеното право няма характер на публично държавно вземане, поради което касаторът дължи заплащане на държавна такса.
При проверката на редовността на частната касационна жалба въззивният съд не е констатирал посочената нередовност на касационната жалба.
При тези данни производството следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на Пазарджишки окръжен съд, който проверява редовността на жалбата, за отстраняване на нередовността по реда на чл.285, ал.1 от ГПК, като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, която за произнасяне по допускане на касационно обжалване е в размер на 30лв. и се внася при подаване на касационната жалба /чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
При неизпълнение на указанията въззивният съд, проверяващия редовността на жалбата въззивнен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286, ал., ал.1, т.2 от ГПК да върне нередовната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №280/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр.отделение.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за проверка редовността на касационната жалба на О. п. -Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: