О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
гр.София, 07.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №121 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Б. С. от гр. С., чрез адв. В, против решението от 10.07.2008г., постановено по гр.д. №2105/2005г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 13.05.2005г. по гр.д. №787/2003г. на Окръжен съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от А. Б. С. срещу Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и ЕТ”Ж” искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и ЕТ”Ж” оспорват допустимостта на жалбата и излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, подадена чрез процесуалния й представител – адвокат.
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу решението по исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД с оглед ограничението на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Касационната жалба на А. С. е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска й срещу ответниците за непозволено увреждане в предявения размер 500лв. В тази част производството е приключило с постановяване на въззивното решение от Софийски градски съд, поради което подадената касационна жалба следва бъде оставена без разглеждане и касационното производство в тази част бъде прекратено.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта срещу въззивното решение по исковете с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и в тази част следва да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на А. Б. С. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на втори жилищен етаж, вход на жилищен етаж, преустроен в търговски обект, стая на първи етаж, мазе и двор в гр. С. в размер на 10 000лв. за периода 02.09.1998г. – 09.09.2003г.
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да постанови този резултат, са че претенциите са неоснователни поради неизпълнена доказателствена тежест, поради което неоснователно се иска допускане до касационно обжалване с оглед допълнителните мотиви, че при основателност на претенциите предвид възраженията на ответниците претенциите биха били погасени по давност. Отделно от това няма неяснота в закона и колебания в практиката, че погасителната давност не се прилага служебно, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по този въпрос.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй с въззивното решение са разрешени въпроси на неоснователното обогатяване в противоречие с т.1, т.5 и т.10 от ППВС №1/1979г. – относно субсидиарния характер на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД и за изискването за уважаване на този иск на корелативна връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Въззивният съд е квалифицирал претенциите за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД и приел за недоказано препятстване достъпа на ищцата от ответниците до жилищния етаж, входното антре и стая-кухня на първия етаж, и двора, а по отношение на мазето е приел, че ищцата не е установила по делото, че сградата има и мазе, на което тя е собственик. С оглед на съображенията на въззивния съд за отхвърляне на претенциите с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно се поддържа от касатора, че е разрешил въпроси на неоснователното обогатяване в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Б. С. против решението от 10.07.2008г., постановено по гр.д. №2105/2005г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 13.05.2005г. по гр.д. №787/2003г. на Окръжен съд-Видин, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Б. С. срещу Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и ЕТ”Ж” искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.07.2008г., постановено по гр.д. №2105/2005г. на Софийски апелативен съд, в останалата част, с която е оставено в сила решението от 13.05.2005г. по гр.д. №787/2003г. на Окръжен съд-Видин, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Б. С. срещу Р. И. Р., С. Б. С., М. Г. Н. и ЕТ”Ж” искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, по касационна жалба на А. Б. С.
Определението в частта, с която частично се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за обявяването му.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: