О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 20.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3716/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. Г. ЕГН **********, с. Д., община С., приподписана от адвокат Ч против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 158/4.07.2008 г. по гр. д. № 264/2008 г., с което е оставено в сила решение на Габровски окръжен съд № 32/13.03.2008 г. по гр. д. № 251/2007 г. в обжалваната част, с която И. И. Г. е осъден да заплати на З. „Е”, с. Д. ликвидация/ сумата 10963.79 лв. в т.ч.: 5459.72 лв. неправомерно изплатени му от НОИ суми за пенсия, 1646.85 лв. лихва за забава за периода 19.11.2000 г. до 31.03.2004 г., 1675.92 лв. лихва за забава за периода от 1.04.2004 г. до 8.08.2005 г., 1350.79 лв. лихва за забава, считано от 8.08.2005 г., 689.70 лв. изплатени по ревизионен акт и 115.81 лв. допълнителна д.т., заплатени от З. „Е” по изп. д. № 121/2006 г. на СИС при РС-Севлиево, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска-6.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, разноски по делото 250 лв. и 438.55 лв. държавна такса.
С жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани абзаци и приложени решения на ВС, както следва: р. № 1* г.о.; р. № 2* г.о. с доводи, че искът за обезщетение от непозволено увреждане може да се предяви само от пряко увредения или от наследниците му, а в случая ищецът З. „Е” не е активно легитимиран по предявения на основание чл. 45 ЗЗД иск, тъй като вредата е причинена на държавата, както и р. № 2* г.о.; р. № 2* г.о. и р. № 1* г.о., съгласно които присъдата е задължителна за размера на щетата, когато тя е елемент от престъпния състав /чл. 212, ал. 1 НК/ и че пред гражданския съд не може да се търси вреда в по-голям размер от установения с присъдата.
За ответника по касация З. „Е” в ликвидация и третото лице помагач Е. И. Н. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да уважи иска на З. „Е” /в ликвидация/, с. Д. против И. И. Г. с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че в резултат на извършените от ответника И. И. Г. и третото лице-помагач на същия Е. И. Н. престъпления, за които двамата са признати за виновни с влязла в сила присъда на Севлиевски районен съд № 187/17.05.2005 г. по н.о.х.д. № 471/2004 г., първият от тях неправомерно е получил от НОИ отпусната му пенсия в размер на 5459.72 лв. Съгласно чл. 222 ГПК /отм./ присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите-извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, ответникът и третото лице-помагач виновно и противоправно са причинили на държавата вреда в размер на неправомерно получената от ответника сума в размер на 5459.72 лв. при пряка причинна връзка между тяхното поведение и причинената вреда. Размерът на вредата е установен при извършена финансова ревизия на кооперацията, в резултат на която е съставен ревизионен акт за начет № 259/1.04.2004 г. за сумата 7106.57 лв., включваща главница 5459.72 лв. и лихва за забава 1646.85 лв. за периода от 19.11.2000 г. до 31.03.2004 г./от датата на отпускане на пенсията до датата на установяване на вредата/, плюс сумата 1675.92 лв. лихва за забавено плащане за периода 1.04.2004 г.-8.08.2005 г. и 1350.79 лв. лихва от 9.08.2005 г. до завеждане на делото – 6.04.2007 г. или общо 10963.79 лв. При тези данни съдът е приел, че искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен и е осъдил ответника да заплати заплатените от кооперацията суми по изп. д. № 121/2006 г. на СИС при РС Севлиево.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите от касатора материалноправни въпроси са съществени – обуславят съдържанието на крайното решение, но тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в който смисъл е изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС, изразена и в посочените от касатора решения, въззивният съд е приел, че кооперацията-ищец е активно легитимирана да предяви иска. От приложеното изпълнително производство е видно, че ревизионният акт за начет за главница 5459.72 лв. и лихва върху главницата 1646.85 лв. е съставен на основание чл. 110, ал. 3 КСО на З. „Е”, с. Д.. С определение № 151/18.08.2005 г. по гр. д. № 496/2005 г. на районен съд Севлиево на основание чл. 237, б. „л” и б. „в” ГПК вр. § 84сл. КСО и чл. 14, ал. 2 ДПК и чл. 242, ал. 2 ГПК З. „Е” е осъдена да заплати на ТП на НОИ, РУСО Габрово процесните суми и е издаден изпълнителен лист. А по настоящото дело е установено, че по образуваното изп. д. № 121/2006 г. на държавен съдебен изпълнител при РС Севлиево са наложени запори на кооперацията и процесните суми са били изплатени на ТП на НОИ, РУСО, Габрово именно от кооперацията. Следователно, пряко увреден от извършеното престъпление е именно ищецът по делото и активната му легитимация по предявения срещу ответник иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е безспорно налице.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и досежно размера на щетата, предмет на иска по чл. 45 ЗЗД. С влязлата в сила присъда е определен размера на получената от ответника в резултат на извършено престъпление сума. Останалите суми, предмет на иска съставляват законни последици, изразяващи се в лихви за забава, дължими държавна такса и разноски по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 158/4.07.2008 г., постановено по гр. д. № 264/2008 г. по касационна жалба от И. И. Г. от с. Д., община С., приподписана от адвокат Ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: