Определение №624 от по гр. дело №3798/3798 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 624
 
                                             гр.София, 18.06.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3798 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Д. С. от гр. С., чрез пълномощника й адв. С, против решението от 03.06.2008г., постановено по гр.д. №184/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.01.2008г. по гр.д. №1542/2006г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. И. Б. против Т. Д. С. и О. Б. иск за делба на урегулиран поземлен имот във вилна зона „М” Б.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата П. И. Б. и О. Б. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от П. И. Б. против Т. Д. С. и О. Б. иск за делба на недвижим имот – УПИ ХХІХ-723 в кв.27 по плана на вилна зона „М”- Б.
Въззивният съд е приел, че не съществува годен обект на делба, поради неприключила административна процедура с влязъл в сила индивидуален административен акт, който да обособява в действащия регулационен план на вилната зона процесния урегулиран поземлен имот. Приел е, че никой от индивидуалните административни актове, касаещи регулационното положение на поземления имот, не е влязъл в сила, тъй като не е съобщен на заинтересуваните лица – ищеца и ответника-О. Бургас, части от чиито имоти също са включени в новообразувания парцел, чиято делба се иска.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВАС по въпроса за заинтересуваните лица, които могат да обжалват заповедите, с които се одобряват измененията на подробните устройстройствени планове. Позоваването на практиката на ВАС не е относимо към критерия за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като според посочената разпоредба ориентир за приложението на този критерий е собствената практика на ВКС.
Не е налице и второто от релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
Съгласно чл. 82, ал. 3 от ППЗТСУ/отм./ заповедите, с които се одобряват застроителни и регулационни планове и техни изменения, се съобщават на заинтересованите собственици по реда на ГПК. В съдебната практика не е имало колебания, че собствениците на имоти, с чиито части се образува нов парцел/УПИ/ пряко се засягат от индивидуалните административни актове за изменение на подробните устройствени планове по отношение на този парцел/УПИ/, поради което актовете следва да им се съобщават като заинтересувани собственици.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03.06.2008г., постановено по гр.д. №184/2008г. на Бургаски окръжен съд, по касационна жалба на Т. Д. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top