О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 01.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 178/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Й. Н., съдебен адрес: София 1000,ул. „Л” № 5 против определение на Софийски градски съд № 790/25.11.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3419/2008 г.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Н. Й. Н. против разпореждане на Софийски районен съд, Първа ГК, ІІ гр. отд., 41 състав от 28.02.2008 г. по гр. д. № 223/2005 г., с което е дадена последна възможност на Н. в 7-дневен срок от съобщаването да внесе държавна такса в размер на 90лв. по сметка на ВКС и да представи платежен документ по молбата му за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 223/2005 г. по описа на СРС, 41 с-в, постъпила с вх. № 9067/18.02.2008 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че предмет на обжалване е разпореждане, с което на жолбоподателя е дадена последна възможност да внесе държавна такса в размер на 90 лв. по подадена от него молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231,б. „е” ГПК /отм./, което не е от категорията актове по чл. 213, б. „а” и „б” ГПК /отм./, както и че правилността на определенията по чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ГПК /отм./ вр. чл. 98-99 ГПК /отм./ за оставяне без движение исковата молба и даване указания, вкл. и по молби за отмяна на влязло в сила решение /чл. 231 ГПК /отм./ не подлежат на самостоятелна проверка, а се проверяват в производството по обжалване на определение за прекратяване производството, респ. разпореждане за връщане на исковата молба, вкл. и на молби по чл. 231 ГПК /отм./, какъвто конкретният случай не е.
Определението е незаконосъобразно.
С т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а” и „б” ГПК /отм./ В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск.
Конкретният случай касае аналогична на разрешената с посоченото тълкувателно решение хипотеза.
С частната въззивна жалба жалбоподателят е оспорил размера на определената от районния съд държавна такса, която той дължи по подадената от него молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което е относимо към правото му на защита по реда на извънинстанционния контрол за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 231сл. ГПК /отм./.
Въззивното определение следва да се отмени и делото върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на частна жалба вх. № 19009/7.04.2008 г., поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, Гражданска колегия № 790/25.11.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3419/2008 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Гражданска колегия за произнасяне по частна жалба вх. № 19009/7.04.2008 г.
Копие от определението да се връчи на жалбоподателя, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: