О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №591 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. С. И., Е. Д. С. и И. Д. К., трите от гр. С., чрез пълномощника им адв. Н, против решението от 04.12.2008г., постановено по гр.д. №948/2008г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решението от 07.01.2008г. по гр.д. №1160/2005г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от Р. И. М. от гр. С., срещу Е. С. И., Е. Д. С. и И. Д. К. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. И. М. оспорва наличието на основание за касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявения от Р. И. М. срещу Е. С. И., Е. Д. С. и И. Д. К. иск за обявяване за окончателен на сключения на 08.02.2000г. между Д/починал през 2003г./ и Е. С. И. като продавачи и Р. И. М. като купувач, предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който Д. Я. И. и Е. С. И. продават на Р. И. М. придобития в режим на съпружеска имуществена общност: ресторант „М”, находящ се в гр. С., представляващ едноетажна сграда, ведно със съответното право на строеж, заедно с открита тераса и стопански двор от 92кв.м., за сумата 313 494лв., която сума купувачът е заплатил напълно и в брой на продавачите при подписването на договора, като купувачът Р. М. е съгласен и купува недвижимия имот за сумата 313 494лв., която е заплатил напълно в брой на продавачите.
Въззивният съд е приел за установено, че предварителният договор във вида и със съдържанието, представен по делото /предоставения от адв. Ц на ищеца втори препис-дубликат/ е бил подписан от ищеца и от Д. И. и съпругата му, и че ищецът не по своя вина /при кражба, извършена в дома му/ е загубил държането върху документа, поради което са допустими свидетелски показания за установяването на съществуването и съдържанието му, предвид разпоредбата на чл.134, ал.1 от ГПК/отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на чл.134, ал.1 от ГПК/отм./, е разрешен в противоречие с приложените решение №1119 от 28.05.1974г. по гр.д. №643/1974г. на ВС, Іг.о. и решение от 05.07.2006г. по т.д. №89/2006г. на ВКС, ТК,Іг.о. С първото от посочените решения е прието, че само защото неизписването на подписа в договора според стереотипа, по който страната го е изписвала обикновено, не би могло да се приеме както че подписът не е на сочения и означен негов автор, така и че заради него се налага заключението, че удостоверената по този начин – с отклонение от стереотипа, сделка е начално нищожна поради липса на воля/съгласие/ или пък унищожаема поради опорочаване на същата. Такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд, поради което позоваването на решението на ВС не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Второто от решенията, на които се позовават касаторите, е постановено по спор по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по който е прието, че за да бъде уважен иска е необходимо предварителния договор да е валидно сключен в писмена форма, да съдържа съществените уговорки на окончателния договор, в него да се съдържа пълна индивидуализация на предмета на договора. В обжалваното решение въззивният съд е приел за установени тези предпоставки, поради което неоснователно се поддържа, че въззивното решение противоречи на представеното от касаторите решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормите на чл.134, ал.1 от ГПК/отм./ и на чл.19, ал.3 от ЗЗД, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението им има установена практика на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното обжалване, които не могат да бъдат разглеждани при преценката за допускане на касационното обжалване. Доводите за допускане на касационно обжалване поради усложнена фактическа обстановка на спора и спора дали такава е налице, не са относими към преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. №948/2008г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба от Е. С. И., Е. Д. С. и И. Д. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: