О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр.София, 12.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3734 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Г. Р. З. и М. Х. С., двамата от с. О., общ. Чепеларе, чрез адв. П, против решението от 17.06.2008г. по гр.д. №267/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 19.02.2008г. по гр.д. №198/2007г. на Районен съд-Чепеларе, с което са отхвърлени исковете на Г. Р. З. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ и е прекратено производството по исковете на М. Х. С. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Не е постъпило становище по допускането на касационното обжалване от ответника О с. по земеделие и гори- гр. Ч. и от страните по чл.15, ал.1 от ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.62, ал.2 от ГПК по отношение на С. /, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съдът е сезиран от Г. Р. З. и М. Х. С. с искове с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост съответно на наследниците на Р. М. З. и на А. М. З. , починал на 23.10.1917г., върху гори в ревир „О”, землище на с. О., общ. Чепеларе.
Въззивният съд е приел, че исковете на М. С. за възстановяване на собствеността върху гори на наследниците на А. З. , са недопустими, тъй като за описани във въззивното решение имоти от друг от наследниците на същия наследодател е поискано възстановяването и с влязло в сила решение по приложеното гр.д. №83/2003г. на Чепеларски районен съд исковете с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ са отхвърлени, което решение има задължителна сила и по отношение на М. С. Прието е, че исковете са недопустими и поради това, че се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодател, който е починал преди национализацията на г. 1948-1949г.
Въззивният съд е приел, че исковете на Г. З. за възстановяване собствеността върху гори на наследниците на Р. З. са неоснователни, тъй като името на наследодателя не фигурира в представените по делото доказателства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въпросът за легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и въпросът за доказателственото значение на представените от тях документи е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовават на приложени по делото: съдебно решение, по което при предявени искове от наследниците на починал преди национализацията собственик на гори, въз основа на същите документи исковете са уважени, и на съдебно решение, по което са уважени исковете при записвания в Д. за имуществените дялове на ГПК”О”, които също не индивидуализират собствениците достатъчно, с оглед на отразените дялове на наследодателя в С. на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г.
Жалбата на М. С. срещу решението, в частта представляваща определение, следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за легитимираните да искат възстановяване на собствеността лица. По същество жалбата е основателна, тъй като изводите за идентичност са обосновани със съдържанието на исковите молби по двете дела, а съвпадение в предмета на спора не се установява от съдържанието на двете искови молби. Що се отнася до въпроса за легитимираните да предявят иска лица, това е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, и по него съдът дължи произнасяне с решението си. По изложените съображения в тази част решението следва да бъде отменено ведно с оставеното с него в сила определение на първата инстанция и делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по исковата молба на М. С.
По отношение на жалбата на Г. З. не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдебните актове, на които касаторът се позовава са относими към основанието за касационно обжалване – неправилност на решението, а не към основанията за допускане до касационно на решението. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие със съдебната практика или решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. И в двете хипотези решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Въпросът за доказателствената сила на представените доказателства се явява съществен по споровете по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право. В разглеждания случай обаче съдът не е отрекъл възможността с представените доказателства да се установява собствеността на наследодателя, а е отхвърлил иска поради това, че името на наследодателя, за когото няма твърдения и данни кога е починал, не фигурира в тези документи. Следователно не е налице различно решаване на еднородни случаи, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на решението по жалбата на Г. З. и следва де се допусне касационно обжалване по жалбата на М. С. , като бъде отменено решението, в частта представляваща определение и оставеното с него в сила решение на първата инстанция, представляващо прекратително определение и в тази част делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от първоинстанционния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №267/2008г. на Окръжен съд-Смолян, по касационна жалба на Г. Р. З..
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.06.2008г. по гр.д. №267/2008г. на Окръжен съд-Смолян, в частта представляваща определение, с която е оставено в сила решението от 19.02.2008г. по гр.д. №198/2007г. на Районен съд-Чепеларе, в частта, с която е прекратено производството по исковете на М. Х. С. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, по касационна жалба на М. Х. С..
ОТМЕНЯ решението от 17.06.2008г. по гр.д. №267/2008г. на Окръжен съд-Смолян, в частта представляваща определение, и оставеното с него в сила решението от 19.02.2008г. по гр.д. №198/2007г. на Районен съд-Чепеларе, в частта, представляваща определение, с която е прекратено производството по исковете на М. Х. С. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
ВРЪЩА делото в отменената част на Районен съд-Чепеларе за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: