О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1412
гр.София, 19.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1009 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Г” АД, гр. С. , против решението от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №589/2008г. на Видински окръжен съд, в частта, с което след като е отменено решението от 09.11.2008г. по гр.д. №596/2008г. на Видински районен съд, са уважени предявените от М. Б. А. от с. Г., обл. Видин, срещу „Г” АД искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Б. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено решението на първоинстанционния съд, са уважени предявените от М. Б. А. срещу „Г” АД искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата 1354,53лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за периода 21.04.2005г.-22.04.2008г. и сумата 283,63лв. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Установено е, че ищецът първоначално получава пенсия по инвалидност, а през исковия период получава пенсия за осигурителен стаж и възраст с оглед препенсионирането му през 2001г. Претендира разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получавал ако беше продължил да работи като здрав при работодателя до навършване на необходимия осигурителен стаж и възраст за пенсиониране и реално получавания размер на пенсията.
Релевираният от касатора правен въпрос е дали се дължи обезщетение по чл.200 от КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д. №5/1975г., т.6, което намира приложение и при действието на КТ. Съгласно дадените в т.6 разяснения, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл.2 от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия. Като е приел обратното въззивният съд е разрешил релевирания въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №589/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на „Г” АД.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 62,76лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: