О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 11.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1944/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от”З” Е. , гр. С. чрез адвокат А против въззивно решение на ОС П. № 1404/17.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1405/2009 г.
С обжалваното решение „З” Е. , гр. С. е осъдено да заплаща на К. С. П. за периода 15.01.2004 г.-15.02.2005 г. по 149.43 лв. ежемесечно обезщетение за имуществени вреди от разлика между пенсия по инвалидност от професионалното заболяване „разстройство на вегетативната нервна система, вегетативна полиневропатия на горни крайници ІІ-ІІІ степет” и получаваното преди инвалидизирането трудово възнаграждение за заеманата при ответника длъжност „кетелист”, ведно със законна лихва и разноски по делото. Оставено е в сила решение № 132/2.07.2004 г., постановено по гр. д. № 16/2004 г. на Районен съд Асеновград в частта, с която е осъдено „П” АД, гр. Л. фешън” Е. , гр. С. да заплати на К. С. П. сумата 2899.26 лв. обезщетение за имуществени вреди от разлика между пенсия по инвалидност за професионалното заболяване и трудовото възнаграждение за заеманата преди инвалидизирането длъжност „кетелист” за времето от 1.03.2002 г. до 15.01.2004 г., сумата 119.24 лв. обезщетение за забава върху тази сума за периода от падежа на всяко вземане до датата на исковата молба-15.01.2004 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-15.01.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, държавна такса и разноски по делото.
Ответницата по касация К. С. П. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение констатира следното:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, решени в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд и по които липсва такава практика. Позовал се е на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Конкретно е посочил, че с обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата К. С. П. е с призната трайно намалена работоспособност 57.5% към 15.02.2005 г. съгласно ЕР № 0715/5.03.2002 г., но това експертно решение впоследствие е било отменено от НЕЛК, София с ЕР № 1004/24.08.2004 г. и с ЕР № 1569/6.12.2005 г., с последното от които е определена 10% трайно намалена работоспособност. Според касатора този процент на трайно намалена работоспособност е валиден за целия период от издаване на отмененото ЕР на ТЕЛК № 0715/5.03.2002 г. до 16.05.2008 г., на която дата ЕР на НЕЛК № 1569/6.12.2005 г. е влязло в законна сила с постановеното от ВАС определение № 5* по адм. д. № 2871/2008 г. Като не е съобразил новите факти и доказателства и задължителните указания на ВКС въззивният съд е постановил порочно решение. Към изложението са приложени ТР № 1/2000 г. от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. ВКС, ОСГК и решение № 113/8.05.2003 г. по гр. д. № 2693/2001 г., ВКС, ІІІ г. о.
С обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че вследствие положения в „П” АД, гр. Л., чийто правоприемник е ответника през периода 28.07.1986 г. – 3.07.1995 г. трудов стаж на длъжността „кетелист” ищцата е заболяла от професионалното заболяване „разстройство на вегетативната нервна система, вегетативна полиневропатия ІІ-ІІІ ст. за горни крайници”. За това заболяване й е признавана трета група инвалидност с последователни експертни решения на ТЕЛК. С ЕР на ТЕЛК № 0715/043/5.03.2002 г. й е определен 57.05% процент загубена работоспособност с посочени противопоказни условия на труд. С ЕР на НЕЛК № 1004/121/24.08.2004 г. това решение на ТЕЛК е било отменено и преписката е върната за ново освидетелстване на лицето. Постановено е било ЕР на ТЕЛК, П. , ІІІ-ти състав № 446/15.02.2005 г., с което за професионалното заболяване на П. е определен 37 % трайно загубена работоспособност. По жалба срещу това решение с ЕР на НЕЛК № 1569/200/6.12.2005 г. изрично е посочено, че до дата 15.02.2005 г. П. е била с 57.5 % загубена работоспособност поради професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници-лека-средна степен”, след което на П. е определена от НЕЛК 10% трайно намалена работоспособност за професионалното заболяване. Със заключение на вещо лице е установено, че ІІІ-та група инвалидност се равнява на определената с отмененото решение на ТЕЛК от 2002 г. 57.5 % трайно загубена работоспособност.
От правна страна въззивният съд е приел за установено, че за периода 1.03.2002 г.-15.02.2005 г. ищцата е страдала от процесното професионално заболяване, за което й е била с призната ІІІ-та група инвалидност, равняваща се на 57.5 % загубена работоспособност и за този период исковете са доказани по основание. Приет е за неоснователен искът само за периода от 15.02.2005 г.-1.03.2005 г., за който с ЕР на НЕЛК № 1569/6.12.2005 г. на ищцата е определен 10% загубена работоспособност за професионално заболяване.
Въпреки липсата на ясно формулиран от касатора въпрос от значение за изхода на делото от изложението относно допустимостта и от касационната жалба може да се извлече основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, решен от въззивния съд и произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед оскъдна съдебна практика по прилагането на чл. 200, ал. 1 КТ при постановени решения на НЕЛК по реда на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждение, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета от МС с ПМС № 79/29.03.2001 г./обн., ДВ, бр. 33/4.04.2001 г., в сила от 5.07.2001 г., отм., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г./, а именно: за исковия период от време 1.07.2001 г. – 15.02.2005 г. налице ли е основание за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени от ищцата имуществени вреди от професионалното заболяване „вегетативна полиневропатия на горни крайници” от разлика между трудовото възнаграждение, което тя е получавала при ответника преди да се разболее и получената от нея през исковия период пенсия за инвалидност за същото професионално заболяване.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV-ти състав № 1404/17.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1405/2009 г. по касационна жалба от „З” Е. , гр. С. чрез адвокат А.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд сумата 99.22. лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и в същия срок да представи платежен документ, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване. При неизпълнение на указанията във връзка с държавната такса касационната жалба ще се върне.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: