О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
гр.София, 15.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №83 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Б. В. от гр. С., против решението от 27.10.2009г., постановено по гр.д. №3548/2009г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решението от 06.02.2009г. по гр.д. №12447/2006г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Д. С. С. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. С. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е уважен предявения от Д. С. С. срещу Л. Б. В. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК от 1985г.
Въззивният съд е приел, че споразумението по чл.101 СК от 1985г., че след развода апартаментът остава в обикновена съсобственост при равни дялове на бившите съпрузи, няма последиците на съдебна спогодба
Касаторът поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешението с въззивното решение на въпроса за действието на споразумението по чл.101 СК от 1985г. по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в исково производство, че отношенията са различни от тези, които прогласява одобреното от съда споразумение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не сочи съдебна практика, която да е създадена при неточно тълкуване или нуждаеща се от осъвременяване на тълкуването й, поради което не обосновава наличието на първата от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – точното приложение на закона. Не е налице и втората хипотеза на същата норма – развитие на правото, тъй като по релевирания въпрос има съдебна практика, като междувременно след подаване на касационната жалба е постановено и решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д. №422/2009г. на ВКС, ІІ г.о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С решението на ВКС е прието, че по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл.99, ал.3 СК от 1985г. между страните воля обвързва страните по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения по смисъла на глава ІІІ на СК от 1985г., вкл. и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречива съдебна практика по този въпрос, каквато е представена и по настоящото дело. При това положение според настоящия състав касационното обжалване следва да бъде допуснато по релевирания въпрос: за действието на споразумението по чл.101 СК от 1985г. по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в исково производство, че отношенията са различни от тези, които прогласява одобреното от съда споразумение, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение от 27.10.2009г., постановено по гр.д. №3548/2009г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Л. Б. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 187лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: