О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1980/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД на Н. , Пазарджик чрез юрисконсулт М. Т. против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 444/7.10.2009 г. по гр. д. № 130/2009 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд № 721/14.07.2008 г. по гр. д. № 687/2008 г., с което са уважени обективно съединените искове на С. С. Б. против ТД на Н. , Пазарджик с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по редица въпроси, чийто отговор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-прилагане на чл. 68, ал. 4 КТ в аспект на характера на възложената работа; от кой момент тече срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иск относно прекратяване на трудово правоотношение; приложима ли е преклузията по чл. 133, чл. 144, чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК при определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът по касация С. С. Б. чрез процесуален представител адвокат А е оспорила жалбата като недопустима до касационно разглеждане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК настоящият състав взе предвид следното:
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й при изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
Конкретният случай не попада в хипотезиса на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Правните въпроси с материалноправен и процесуалноправен характер, поставени от касатора във връзка с посоченото основание за допустимост на касационното обжалване са разрешени от въззивния съд при точно тълкуване на закона и в съответствие със съдебната практика.
Не е налице основание за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или необходимост от осъвременяване на създадена съдебна практика.
В съответствие със закона /чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ и чл. 335, ал. 2 КТ/ и утвърдената съдебна практика въззивният съд е посочил, че двумесечният срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При прекратяване без предизвестие това е денят, в който на работника или служителя е връчена заповедта /чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. При прекратяване с предизвестие-с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. При неспазване срока на предизвестието-с изтичане на съответната част от срока на предизвестие /чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ/.
В конкретният случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 3 КТ /основание за уволнение без предизвестие/ и трудовото правоотношение между страните е прекратено от момента на връчването на ответницата по касация заповедта, което е извършено по пощата чрез известие-обратна разписка на 7.02.2008 г. При положение, че исковата молба с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е подадена на 7.04.2008 г. давностният срок по чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 3 КТ правилно е прието от въззивния съд, че е спазен.
Разбирането на въззивния съд по приложението на чл. 68, ал. 4 КТ е изложено при точно прилагане на материалния закон с оглед данните на конкретния случай, според които на заеманата от ответницата по касация длъжност „технически изпълнител” тя е изпълнявала една и съща по характер работа макар и в различни отдели на работодателя. Според правилата за доказателствената тежест по трудовия спор съдът е посочил, че работодателят е следвало да установи по делото, че характерът на работата, изпълнявана от ответницата по касация на една и съща длъжност по трите трудови договори е бил различен.
Процесуалният въпрос относно действието на сроковете по чл. 131, чл. 144, чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК няма решаващо значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда.
Този въпрос не е относим към правилата за определяне на размера на обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ вр. чл. 228, ал. 1 КТ, а касае предвидени в процесуалния закон задължения за страните за представяне на становища, доказателства и възражения по делото в определени преклузивни срокове.
Освен това по новия ГПК исковете по Кодекса на труда с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ подлежат на разглеждане по реда на бързото производство-чл. 310-чл. 317 ГПК, които разпоредби предвиждат редица специални правила и срокове, насочени към бързо разглеждане на делата и постановяване на решение.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 444/7.10.2009 г., постановено по гр. д. № 130/2009 г. по касационна жалба от ТД на Н. , гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: