О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 09.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 359/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕГ „А”, гр. С., приподписана от процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение № 249/13.11.2008 г. по гр. д. № 113/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Сливенски районен съд № 235/5.08.2005 г. по гр. д. № 2274/2004 г., с което е обявен за нищожен сключения на 19.04.2001 г. в гр. С. между Д, представлявана от О. у. на Област Сливен и Е. „А”, Сливен, представляван от А. Н. Б. , гр. С., ул. „Ц” № 4 договор за доброволна делба, въз основа на който в дял на последния са поставени 2/3 идеални части от дворно място, цялото от 660 кв.м., образуващо имот пл. № 5* кв. 141 по плана на гр. С., при посочени граници. Признато е за установено по отношение на Област Сливен, Е. „А”, Сливен, представляван от А. Н. Б. , Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б., че Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б. са собственици на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, описан по-горе. Осъден е Е. „А”,Сливен, представляван от А. Н. Б. да предаде на Е. Д. Б. ,П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б. държането на по-горе описания имот. Присъдени са разноски.
С жалбата са изложени съображения в подкрепа на разбирането, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 108 ЗС и по иска с правно основание чл. 97 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и че изцяло е неправилно, поради нарушение на матералния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и предл. 3 ГПК. Моли съда да обезсили в посочените части решението и да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 97 ГПК и чл. 26 ЗЗД с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции.
Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане касационно обжалване на решението с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Определени са като съществени материалноправни следните въпроси: 1. придобиване право на собственост при колизия на ЗОСОИ, ЗВСОНИ; съотношение между двата закона; предпоставки за приложение на реституцията по всеки от тях; 2. значение на произнасянето на съда в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ за граждански спор за собственост; 3. обвързаност на трети лица на административното производство от решението на съда но чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ; 4. значение на забраната по решение на Великото народно събрание за частична отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. /ДВ, бр. 101 от 1990 г./ и нейното приложно поле във връзка с Конституцията от 1991 г. и приложното поле на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ; 5. предпоставки за уважаване на иск по чл. 108 ЗС; 6. влизане в сила на съдебните решения.
Според процесуалния представител на касатора всеки един от тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и съдът е решил някои от тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал. 1, т. 1ГПК/ с позоваване и прилагане на Р. № 22/5.04.2002 г. по гр. д. № 469/2001 г., ВКС, ІІІ г.о.; Р. № 201/13.03.2003 г. по гр. д. №854/2002 г., ВКС, V г.о.; Р. от 22.01.2008 г. по т. д. № 562/2007 г., ВКС, ТК, І т. о.; Р. № 149/8.02.2002 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 160/19.03.2004 г. по д. № 617/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 78/12.07.1973 г. по гр.д. № 58/1973 г., ВС, ОСГК; Р. № 3044/4.01.2006 г. по гр. д. № 2294/2004 г., ВКС, ІV г.о. Поддържа, че въззивното решение третира съществени процесуалноправни въпрос, а именно въпросът за основанието на предявения иск във връзка с предмета на делото, съответно предмета на решението и предмета на СПН, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. След произнасяне на ВКС в производство по чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 2 ГПК с решение № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г. въззивният съд е бил обвързан от задължителните указания на ВКС за предмета на делото-основанието на иска по чл. 26 ЗЗД-противоречие със забрана, установена от Великото народно събрание, и отказът на СлОС да разгледа така посоченото основание с обжалваното въззивно решение е в пряко противоречие с отменително решение на ВКС № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г. Въпросът за предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 ЗС е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 926/22.10.2008 г. по гр. д. № 3149/2007 г., ВКС, І г.о .; Р. № 877/16.10.2008 г. по гр. д. № 6127/2007 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 999/24.06.2004 г. по гр. д. № 491/2003 г., ВКС, ІV г. о.
Касационна жалба от името на Е. „А”, Сливен е подадена и чрез процесуален представител адвокат П с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на ТР № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. №І 6/2005 г., ВКС, ОСГК, на отменителното решение на ВКС по настоящото дело № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г., ВКС, ІV г.о., Р. № 4* г. по гр. д. № 292/2003 г., ВКС, ІІ г.о. и Р. № 373/30.05.2007 г., ВКС, V г. о., които са приложени към изложението.
От О. у. на Сливенска област Х. Я. К. Ч. е подадена касационна жалба срещу въззивното решение с оплаквания за неправилност, поради съществени съдопроизводствени нарушения, поради което решението следва да се отмени и постанови друго, с което да се отхвърлят предявените обективно съединени искове като неоснователни. Касационната жалба е приподписана от ст. юрисконсулт В. Р. Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Позовава се на О. № 15/8.02.2001 г. по гр. д. № 387/2000 г., ВКС; Р. № 444/14.01.2008 г. ВАС; Р. от 4.02.2004 г. по гр. д. № 292/2003 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1249/4.12.2000 г. по гр. д. № 161/2000 г., ВКС, ІІ г.о.; Р. № 1172/25.10.1985 г., ВС, І г.о. и Р. № 9188/16.10.2002 г. по адм. д. № 6010/2002 г., ВАС, 5-чл. състав.
За ответниците по касация Г. Н. Б., П. Г. А. , Р. И. Ц. и Е. Д. Б. е подаден писмен отговор срещу касационните жалби, подадени от процесуални представители на Е. „А. Бояджиев, Сливен от техните процесуални представители адвокатите Л. Д. и Д. К. , както и срещу касационната жалба от О. у. на област Сливен. Поддържа се, че по подадените жалби не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение а в случай, че се допусне касационно обжалване жалбите да се отхвърлят като неоснователни с присъждане направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд констатира, че е допустимо касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение по подадените касационни жалби.
От страна на касаторите са изпълнени изискванията на закона съгласно основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Формулирани са материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение и произнасянето от Върховния касационен съд по жалбите ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Представени са съдебни решения на Върховния касационен съд в подкрепа на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК съдебни решения на Върховния административен съд не са относими.
По изискването на чл. 18, ал. 2, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., изм. и доп. касатор Е. „А”, гр. С. следва да представи актуализирани данни за дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса.
На основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно разглеждане въззивно решение на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение № 249/13.11.2008 г. по гр. д. № 113/2008 г.
УКАЗВА на касатор Е. „А”, Сливен да представи актуализирани данни за определяне дължимата за касационното разглеждане на делото държавна такса в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о., за насрочване, след изпълнение на указанието по държавната такса, определянето на дължимата такса, внасянето на същата и представянето по делото на платежен документ.
Копия от определението да се връчат на страните, за сведение, а за касатора-Е. „А”, Сливен и за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: