О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 11.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1925/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. К. ЕГН ********** от с. Р., община Б. чрез процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А състав от 9.04.2009 г., постановено по гр. д. № 428/2008 г.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение на СРС, ГК, 53 състав от 6.12.2007 г. по гр. д. № 27730/06 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от С. Д. К. против М. на р. р. и благоустройството, София иск с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ за заплащане на обезщетение, за това че не е бил допускан до работа за периода 21.06.06 г.- 21.09.06 г. в размер на сумата 3139.15 лв., както и за периода 22.09.06 г.-14.12.06 г. в размер на сумата 3057.60 лв., ведно със законна лихва от 14.12.06 г. до окончателното изплащане.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че е налице материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед пасивната материалноправна легитимация на предявения иск. Според касатора за решаването на поставения въпрос се налага тълкуване на разпоредбите на § 163, ал. 3 вр. ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, на чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2 от Закона за преобразуване на Строителни войски и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/2000 г., изм. и доп./и на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността и структурата на Държавно предприятие „С”, за да се реши въпроса министърът на р. р. и благоустройството или министърът на отбраната е компетентен да го възстанови на работа, при положение, че той е бил уволнен от кадрова военна служба със заповед на зам. министъра на р. р. и благоустройството, че поделението, в което е служил до уволнението е разформировано с правоприемник Държавно предприятие „С”, което се намира в структурите на министерството на р. р. и благоустройството
За ответника по касация М. на р. р. и благоустройството не е изразено становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявения от С. Д. К. против М. на р. р. и благоустройството иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /отм./, като е приел, че искът е предявен срещу ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с оглед разпоредбата на § 163, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, чието действие е само до девоенизирането на Строителни войски, осъществено през 2000 г., както и че липсва издадена от компетентния министър на отбраната заповед за възстановяване на ищеца на кадрова военна служба след влязло в сила решение на ВАС, 5-чл. състав по адм. д. № 3342/06 г., с което е призната за нищожна заповедта на зам. министъра на р. р. и благоустройството за прекратяване на сключения с К. договор за кадрова военна служба.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос за пасивната материалноправна легитимация на иска за обезщетение за недопускане до работа с правно основание чл. 135, т. 2 ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995 г., отм. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г./ е решаващ за изхода на делото. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл с отхвърлитетелен резултат, тълкувайки систематично разпоредбите на § 163, ал. 1 и ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр. 49/16.06.2000 г., в сила от 16.06.2000 г./ и на Закона за преобразуване на Строителни войски, Войските на М. на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/14.07.2000 г., изм. и доп./. По прилагането на посочените разпоредби липсва практика на Върховния касационен съд, поради което произнасянето ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав от 9.04.2009 г., постановено по гр. д. № 428/2008 г. по касационна жалба от С. Д. К. ЕГН ********** от с. Р., Община Б. чрез пълномощник адвокат Д, съдебен адрес: гр. П., ул. Братя П. ” № 1.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщение на посочения съдебен адрес да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 123.94 лв. и да представи платежен документ за внесената сума, след което делото да се докладва на Председателя на ІІІ-то гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване. При неизпълнение на указанията във връзка с държавната такса жалбата ще се върне.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: