О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1431
София, 26.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1778/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. „Х”, гр. С. чрез адвокат В против въззивно решение на СГС, ВО, ІV-Г с-в от 29.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2819/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, 70 с-в от 7.05.2008 г. по гр.д. № 13707/2006 г., с което са уважени обективно съединените искове, предявени от И. П. И. ЕГН **********, гр. С. против К. „Х”, гр. С. с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа разбирането, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с основанието по т. 1 е посочено Р. № 82/20.02.2006 г. на ВКС, ІІІ г. о.
За ответника по касация И. П. И. касационната жалба е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна с доводи, изложени в писмен отговор от адвокат Б.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен впротиворечие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК точно и мотивирано да изложи в жалбата касационни основания е относимо и към основанията за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Формулираният от касатора въпрос определя рамката, в която ВКС е длъжен да се произнесе в производството по реда на чл. 288 ГПК. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от изложените от него в касационната жалба оплаквания и доводи по конкретни факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Такъв е конкретният случай.
Въпреки дадените на касатора указания от въззивния съд с приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен материалноправени/или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода по делото.
Твърдението на касатора в изложението, че се оспорва извода на съда за неспазване от страна на работодателя на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ при постановяване на заповедта за уволнение, съставлява оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за допустимост на обжалването пред ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По своето съдържание изложението приповтаря оплакванията на касатора, изложени с жалбата.
Посочените от касатора основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са подкрепени със съответна аргументация.
Независимо от изложеното следва да се има предвид, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС-тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК и ТК на ВКС или решения постановени по реда на чл.290 ГПК.
Представеното към изложението съдебно решение на ВКС, ІІІ г. о. № 82/20.02.2006 г. не е относимо към конкретния случай. То касае задължения на работодателя във връзка с извършване на подбор по чл. 329 КТ. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ върху работодателя е доказателствената тежест да установи по делото преди всичко законосъобразността на приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ВО, ІV-Г състав от 29.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2819/2008 г. по касационна жалба от К. „Х”, гр. С., ул. „. езеро” № 3 чрез процесуален представител адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: