О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 563/2009 г.и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. А. И. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П” № 6 чрез процесуален представител адвокат А против въззивно решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия № 226/20.11.2008 г. по гр. д. № 376/2008 г., с което И. А. И. е осъден да заплати на Е. „Ф”, гр. В. сумата 1 002.13 лв. липса на парични ценности, констатирана след отчитане на ответника с отчети за извършени командировки със законна лихва от 9.01.2008 г. до окончателното издължаване.
С жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като нарушения на материалния закон са посочени разпоредбите чл. 357 КТ, чл. 207 КТ, чл. 212 КТ вр. чл. 111, б. „в” ЗЗД, чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Съдът не е съобразил, че искът е предявен на основание чл. 38 от Наредбата за служебните командировки и спецшиализациите ожт 2004 г., който нормативен акт все още не е бил приет и обнародван с ДВ, а по време на командировката от м. март 2004 г. е действала Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /ДВ, бр. 54/11.06.1987 г./.
Приложено е изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на основанията по т. 1, 2 и 3. Посочени са въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер, които, обаче са обосновани с аргументи, които по естеството си съставляват касационни основания за отмяна поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно: въпреки възражението за изтекла погасителна давност съдът е приел, че ответникът е отчетник по чл. 207 КТ; в нарушение на чл. 127 ГПК /отм./ съдът е приел, че ответникът дължи на ищеца заети и неотчетени суми, предоставени му за командировки, както и че ищецът не е доказал по никакъв начин вредите си и пр. Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като се позовава на т. 4 ППлВС № 7/27.12.1965 г., на т. 6 , ТР № &* г. ВКС, ОСГК, копия от които представя. Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа, че решението е в противоречие с практиката на съдилищата по прилагането на чл. 215 КТ и чл. 66 и чл. 67 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и на чл. 207 КТ относно правната квафикация на предявения иск. Твърди, че според практиката на съдилищата в страната и в това число и на рутинната на ВКС правилната правна квалификация по такъв род искове е чл. 357 вр. чл. 215 КТ вр. съотв. текст на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Позовава се на Р. № 933/11.07.2003 г. по гр. д. № 1711/2002 г.,ВКС, V г. о.; Р. № 333/1.04.2008 г. по гр. д. № 1507/2007 г., ВКС, І г. о., Р. № 42/20.05.2002 г. по т. д. № 20/2000 г., потвърдено с предходното решение на ВКС. Поддържа, че ВОС е постановил решението си в противоречие с трайно установената практика на съдилищата в страната в т. ч. и на 5-чл. състави на ВКС по отношение на давностните срокове, като в противоречие с процесуалния закон съдът не е уважил възражението за ответника за изтекла погасителна давност на иска. Сочи Р. на ВКС, 5-чл. с-в по гр. д. № 16/1997 г. и Р. по гр. д. № 906/1993 г., ВС, ІІІ г. о. Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК счита, че произнасянето на ВКС по въпроса за правното основание, на което работникът или служителят дължи надвзети командировъчни пари ще бъде от съществено значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото или ВКС да се произнесе по въпроса дали отговорността на работника или служителя, получил авансово от своя работодател средства за командировка е тази по чл. 367 КТ вр. чл. 215 КТ и Наредбата за командировките и специализациите в чужбина вр. чл. 212 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на връщане на нещо с отпаднало или несъществуващо основание и се погасява с тригодишната давност по обикновените трудови спорове или е отговорност по реда на търсенето на имуществена отговорност на отчетник с 10-годишна давност, по които въпроси няма съдебна практика на ВКС. Прилага определение на САС от 8.03.1999 г. по ч. гр. д. № 381/1999 г., Гражданска колегия, 2 състав, Р. № 42/20.05.2002 г. по т. д. № 20/2000 г. БАС и посочените по-горе съдебни решения.
Обжалвано е и допълнително решение на Видински окръжен съд № 7/4.02.2009 г. по гр.д. № 376/08 г., с което е отхвърлено като неоснователно направеното от И. А. И. чрез процесуалния му представител адвокат А възражение за погасени по давност евентуални претенции на ищеца към ответника за вреди, причинени по време на трудовото му правоотношение. Изложени са доводи за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
За ответника по касация ЕТ„Ф”, гр. В. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд прецени, че следва да се допусне до касационно разглеждане както основното, така и на допълнителното решения на въззивната инстанция.
Налице е основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнените относно това основание въпроси с материалноправен и процесуалноправен характер, произнасянето по които ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Основанията за допустимост по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице. Същите са обосновани с оплаквания, аргументи и доводи, които по правното си естество се преценяват като касационни основания за отмяна по реда на чл. 281, т. 1 ГПК, поради което не са относими при извършваната от ВКС селекция на жалбите, които следва да се допуснат до разглеждане от върховната съдебна инстанция в страната.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия № 226/20.11.2008 г. и допълнително решение № 7/4.02.2009 г., постановени по в. гр. д. № 376/2008 г. по описа на същия съд по касационни жалби от И. А. И. от гр. Б. чрез процесуален представител адвокат от АК-Видин А. М.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при Върховния касационен съд на РБ, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
+ ЧЛЕНОВЕ: