О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр.София, 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2899 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. М. и Н. А. М. , двамата от гр. С. , против решението от 14.04.2008г., постановено по гр.д. №161/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 30.11.2007г. по гр.д. №887/2006г. на Районен съд-Смолян, с което е отхвърлен предявения от И. А. М. и Н. А. М. против ГПК”К”, с. С. , обл. Смолян, иск за реално изпълнение на задължения по договор за ползване на частни гори.
Не е постъпило становище по допустимостта на касационното обжалване от ответника ГПК”К”.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от Г. /във връзка с чл.218в, ал.1 от Г. отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от Г. намира:
Съдът е сезиран от И. А. М. и Н. А. М. против ГПК”К” иск за заплащане на сумата от 1065,28лв. на И. М. и на сумата от 1065,28лв. на Н. М. , представляващи цена за ползването на идеални части от ревири по договор за предоставяне право на ползване на частни гори от 20.12.2002г., за стопанските 2002г., 2004г. и 2005г., ведно със законната лихва.
Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като договор за предоставяне ползването на идеални части от ревир е нищожен поради невъзможен предмет, заобикаляне и противоречие на закона.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от Г. , поддържа, че въпросът за валидността на договор за предоставяне ползването на идеална част от ревир е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на приложените към жалбата съдебни решения, по които при предявени искове за изпълнение на договори за ползването на идеални части от ревир исковете са уважени.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно валидността на договор за предоставяне ползването на идеална част от ревир, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за основателността на иска за изпълнение на договора, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Допускането до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от Г. настоящият състав намира за необосновано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 14.04.2008г. по гр.д. №161/2008г. на Окръжен съд-Смолян, по касационна жалба на И. А. М. и Н. А. М.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: