О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр.София, 27.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3122 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. –., гр. Г., против решението от 15.05.2008г., постановено по гр.д. №36/2008г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 03.12.2007г. по гр.д. №140/2007г. на Кулски районен съд, с което е отхвърлен предявения от О. –. против „И”ЕАД, гр. Т., иск с правно основание чл.108 от ЗС и искане по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „И”ЕАД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявения от О. –. против „И”ЕАД иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на недвижим имот в гр. Г., представляващ етаж от сграда /аптека/ и искане по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че общината не е придобила собствеността върху имота по силата на §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като е налице изключението по §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА – имуществото е включено в капитала на акционерна фирма с държавно имущество „А”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за доказателственото значение на представените от ответника документи е разрешаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на приложени по делото съдебни решения. Предметите на тези дела са били спорове за собственост между същите страни, които са страни и по настоящото дело, за недвижими имоти- други аптеки. По тези дела за установяване на правоприемството са представени същите документи, както и по настоящото дело и не е представен разделителния протокол. С разделителния протокол се конкретизира частта от активите и пасивите на фирма”М”-София, която поема АФ„А”. Към разделителния протокол препращат заповед №РД-17-71 от 28.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите за преобразуване на фирма”М” в 30бр. акционерни фирми с държавно имущество и приложение №5 към заповедта, отнасящо се до новообразуваната ОФ”А”. В атакуваното решение е прието, че е установено правоприемството при липса на разделителния протокол, а в приложените решения е прието, че поради непредставяне на разделителния протокол правоприемството не е установено.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос за доказателствената сила на представените доказателства, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Държавна такса не се дължи – чл.84, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.05.2008г., постановено по гр.д. №36/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на О. –..
Делото да се докладва да Председателя на ІІІ г.о. при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: