О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 349/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 140/1.08.208 г. по гр. д. № 656/2008 г. е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І-7 състав от 23.1.2.2007 г. по гр. д. № 362/2005 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД до размер на ? идеална част и е постановено друго решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 22.07.2001 г. между А. С. В. и П. А. К., по силата на който А. С. В. е продал на П. А. К. ? идеална част от процесния недвижим имот, описан в решението, за сумата от 9 440 щатски долара при условие, че П. А. К. заплати на А. С. В. сумата 6 706 щатски долара в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Решението е обжалвано от ответника по иска А. С. В. чрез процесуален представител адвокат В с молба да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено или да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че за да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От изложението може да се извлече въпроса: има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор, по който въпрос според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Р. № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1183/1.11.2000 г. по гр. д. № 57/2000 г., ВКС, ІІ г.о.; Р. № 1101/1961 г. по гр. д. № 3086/1961 г., ВС, ІV г. о.; Р. № 30/5.04.1973 г. по гр. д. № 13/73 г., ОСГК, ВС. Може да се извлече и въпросът: може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор, при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота,предмет на договора и неизправната страна може ли да иска обявяване на договора за окончателен. По този въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се е позовал на Р. № 26/9.01.1970 г. по гр. д. № 2654/70 г. , ВС, І г. о.; Р. № 533/30.06.1999 г. по гр. д. № 125/99 г., ВС, ІІ г. о.; Р. № 452/22.03.2000 г. по гр. д. № 994/99 г., ВКС, V г. о., Р. № 2696/6.11.1956 г. по гр. д. № 5478/56 г., ВС, ІV г. о.; Р. № 937/4.10.1995 г. , ВС, ІІ г. о.; Р. № 1101/1961 г. на ВС, ІV г. о. може да се извлече и въпросът: може ли да се уважи иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК 8отм./, чл. 482, ал. 1 и 2 ГПК /отм./ и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ По този въпрос касаторът се е позовал на Р. № 542/21.07.2005 г. по т. д. № 852/2004 г., ВКС, ТК, ІІ отд.; Р. № 586/28.06.2002 г. по д. № 154/2000 г., ВКС, ІІ г.о.; Р. № 1623/15.06.1957 г. по гр. д. № 2988/57 г., ВС, ІV г. о. Поставен е и процесуалноправния въпрос относно предпоставките на закона във връзка с допустимостта на извършено изменение на иска, по който касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като се е позовал на Р. № 15/1.03.1972 г. по гр. д. № 8/72 г., ОСГК; Р. № 1940/13.07.1978 г. по гр. д. № 913/78 г., ВКС, І г. о.; Р. № 75/15.08.1988 г. по гр. д. № 26/88 г., ОСГК; Р. № 309/8.02.1968 г. по гр. д. № 2305/67 г., ВС, І г.о.; Р. 546/22.02.1958 г. по гр. д. № 1070/58 г., ВС, ІV г.о.; Р. № 1862/5.10.55 г. по гр. д. № 4370/55 г., ВС, ІV г.о.; О. № 235/15.04.2004 г. по гр. д. № 259/2004 г., ВС, ІV г. о.; О. от 12.12.2006 г. по ч. гр. д. № 416/2006 г., ВКС, ІV г.о. и др., посочени в изложението. Счита и че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с препращане към въпросите, поставени в аспект на основанието на допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените с изложението решения са представени.
Ответникът П. А. К. ЕГН **********, гр. С., бул. „П” № 22, ет. 2, ап. 3 чрез процесуален представител адвокат В е обжалвал въззивното решение само в частта, с която уважавайки иска апелативният съд е поставил условие на ответника за придобиването на ? идеална част от процесния имот. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събрания доказателствен материал по делото-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и моли в частта относно поставеното условие решението да се отмени. Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Като процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е задължението на съда по чл. 188,ал. 1 ГПК /отм./ да обсъди всички доказателства по делото. Приложени са Р. № 38/11.04.2007 г. по т. д. № 791/2006 г., ВКС, ТК, 2 о.; Р. № 621/31.03.1999 г. по гр. д. № 2423/98 г., ВКС, V г. о.; Р. № 518/30.12.2003 г. по гр. д. № 23/2003 г., ВКС, І г. о. Подадени са 2 бр. писмен отговор на подадената от ищеца А. С. В. касационна жалба с мотивиране на становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна, както и 2 бр. писмен отговор с мотивирано становище за недопустимост на жалбата на ищеца до касационно разглеждане с позоваване и прилагане на Р. № 1183/1.11.2000 г. по гр. д. № 57/2000 г., ВКС, ІІ г.о.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира, че обжалваното решение на Софийски апелативен съд следва да се допусне до касационно разглеждане.
От изложенията към двете жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени и обосновани въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторите-ищец и ответник по спора в едноседмичен срок от получаване на съобщенение следва да внесат по сметка на Върховния касационен съд по 261.00 лв. за държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г. В противен случай жалбите ще се върнат.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно разглеждане на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 140/1.08.2008 г. по гр. д. № 656/2008 г. по касационни жалби на ищеца П. А. К. и на ответника А. С. В..
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщение да внесат по сметка за държавни такси на Върховен касационен съд по 261.00 лв. и да представят платежен документ. В противен случай жалбите ще се върнат.
След представяне по делото платежни документи за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о.при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: