1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
София, 26.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1308/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. К. против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 769/10.06.2010 г., постановено по гр. д. № 415/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVІ с-в № 139/13.01.2010 г., постановено по гр. д. № 880/2008 г., с което ответникът [фирма],[населено място] е осъдено да заплати на ищеца К. Т. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място] сумите: обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия 6 брутни трудови възнаграждение в размер на сумата 4122.70 лв.; обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава върху главницата от 4122.70 лв. за периода 25.08.2007 г. – 26.01.2009 г. в размер на 889.88 лв.; обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 110 работни дни за периода 14.08.2002 г. – 23.08.2007 г. в размер на сумата; обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г.- 26.01.2009 г. в размер на сумата 709.34 лв., както и законна лихва върху посочените суми на главниците от датата на завеждане на исковата молба-26.01.2009 г. до окончателното им изплащане, а в полза на Варненски районен съд 420.33 лв. държавна такса и разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа разбирането, че по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: Допустимо ли е при определяне срока на стажа на работника или служителя при един и същи работодател във връзка с определяне дължимо на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение да се включва и признатия за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ период от време, през който работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи-от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: Дължи ли се обезщетение на работника или служителя за неизползван платен годишен отпуск за периода от време от датата на уволнението му до възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение /период, който се зачита за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ/. С определение № 437/28.04.2010 г. по гр. д. № 167/2010 г., ВКС, ІІІ г. о. съдът се е основал на решение № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г., ВКС, ІІІ г. о., с което е прието, че за посочения период от време работникът или служителят реално не полага труд при работодателя, поради което за него не възниква правото на платен годишен отпуск за този период, респ. не му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно частта от решението, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава върху двете главници счита, че следва да се допусне касационно обжалване с оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Прилага копия от Р. № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г., ВКС, ІІІ г. о. и О. № 437/28.04.2010 г. по гр. д. № 167/2010 г., ВКС.
За ответника по касация К. Т. Н. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Б. Б..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ въззивният съд е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на посоченото основание за обезщетение в завишения размер на обезщетението от 6 брутни трудови възнаграждения – наличие на прекратено трудово правоотношение между страните, независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, към момента на прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.
Относно третата предпоставка на текста въззивният съд не е възприел довода на работодателя, че през периода от първото уволнение до възстановяването му на работа ищецът реално не е престирал труд и затова не му се полага обезщетение за 10-годишен непрекъснат трудов стаж. Съдът е посочил, че в този случай възпрепятстването на работника да полага реално труд е резултат на неправомерно действие на работодателя, обективирано в заповедта за уволнение, признато за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на т. 3, когато разглеждането му би допринесло да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или да се осъвремени тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството или обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви /ТР № 1/19.02.2009 г. по д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК/.
В конкретния случай не са налице предпоставките за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието е посочено от касатора без да е обосновано съгласно изискванията на закона.
В съответствие с разума на закона въззивният съд е приел, че изискването на чл. 222, ал. 3 КТ работникът или служителят да е работил при същия работодател трябва да се схваща в смисъл, че той е придобил при един и същи работодател последните 10 години от своя трудов стаж до момента на прекратяването на трудовото правоотношение и 10-годишния период ще се включи и времето, което се зачита за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение по чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. В този смисъл се е произнесъл Върховният касационен съд с Р. № 720/25.10.2010 г., постановено по гр. д. № 191/2010 г., ВКС, ІV г. о., което е задължителна съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По материалноправния въпрос от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, а именно: „Дължи ли се обезщетение на незаконно уволнения работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на това основание за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. С посоченото решение на ВКС по задължителен за съдебната практика начин е прието, че през периода от време от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на предишната работа реално не е престиран труд и на това основание за този период не възниква право на ползване на платен годишен отпуск, а при последващо прекратяване на трудовото правоотношение за този период от време работодателят не му дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Налице е основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Доколкото частта от въззивното решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за забава върху главницата по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за периода 25.08.2007 г.-26.01.2009 г., както и законна лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба-26.01.2009 г. до окончателното изплащане – претенции с акцесорен характер на иска по чл. 224, ал. 1 КТ касационно обжалване следва да се допусне и по отношение на тези аксецорни претенции.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 769/10.06.2010 г. по гр. д. № 415/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХХVІ с-в от 13.01.2010 г. по гр. д. № 880/2009 г., с което [фирма],[населено място] е осъдено да заплати на К. Т. Н. 3286.22 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 14.08.2002 г.-23.08.2007 г. в размер на 110 работни дни, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-26.01.2009 г. до окончателното й изплащане и 709.34 лв. обезщетение за забава върху главницата от 3286.22 лв. за периода 25.08.2007 г.-26.01.2009 г. по касационна жалба на процесуален представител на ответника [фирма],[населено място].
УКАЗВА на [фирма],[населено място] в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС за държавни такси сумата 80.00 лв. и в същия срок да представи платежен документ за внесената сума, като в противен случай касационната жалба ще се върне.
След представяне на платежния документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при ВКС, за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 769/10.06.2010 г. по гр. д. № 415/2010 г. в останалата обжалвана част по касационната жалба на ответника.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: