Решение №773 от 20.6.2011 по гр. дело №4928/4928 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 20.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести юни , две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 296/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура , [населено място] срещу решение № 972/13.12.2010 год. , постановено по гр.д. № 746/2010 год. на САС, ГК, 8-ми състав в частта, в която е потвърдено решението от 24.06.2010 год. , по гр.д. № 4815/2009 год. на Софийски градски съд , І – отд., 4-ти състав в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на К. К. Е. от [населено място] на осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2006 год. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и нарушение на процесуалните правила, доколкото не е мотивирано.
Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Ответникът по касационната жалба К. К. Е. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Налице и основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса , как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.В тази насока обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год., поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не са налице законовите предпоставки за допускане касационно обжалване на решението на осн. чл. 280,ал.2 ГПК по въпроса за прилагане на обществения критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.Представените във връзка с обосновката на това основание съдебни решения не могат да обосноват противоречива съдебна практика по този въпрос, доколкото макар и да имат за предмет искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ са били постановени при различна фактическа обстановка при която съдилищата са били длъжни и са обсъждали различни фактически обстоятелства с оглед определяне справедливия размер на обезщетението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 972/13.12.2010 год. , постановено по гр.д. № 746/2010 год. на САС, ГК, 8-ми състав с което е потвърдено решението от 24.06.2010 год. , по гр.д № 4815/2009 год. на Софийски градски съд , в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на К. К. Е. от [населено място] на осн.чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2006 год. до окончателното й изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top