О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 434
София, 16 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№678/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. М. Н. срещу определение от 09.05.2013 год., постановено по ч. гр.д. №8659/21013 год. на СГС, ТО / в касационната частна жалба неправилно е посочено СРС/ , с което е отхвърлена жалбата на Н. М. Н. от [населено място] срещу определение от 24.04.2013, с което е прекратено гр.д. № 13789/2012 год. на Софийски районен съд , 37 състав.
Представено е и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация К. Н. М. – Я. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване и касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Прокуратурата на РБ и държавата представлявана от министъра на финансите не вземат становище.
Върховният касационен съд приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Налице са законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване като същото следва да се допусне по формулираните в раздел ІІІ на касационната частна жалба правни въпроси под №1,2,3,4 и 5, при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По първият поставен въпрос: Извършеното прекратяване на производството пред първата инстанция след като съдът е установил е, че във същия съд е висящо друго производство, образувано по частичен иск между същите страни на същото основание и за същото искане, което е по – рано образувано, не съставлява отказ от правосъдие, доколкото съдът ще се произнесе по предявения иск , но в рамките на по- рано образуваното производство.
По втория въпрос в конкретния случай не е извършено същинско събиране на доказателства , касаещи „спора по същество”.Съдът е извършил служебна справка в резултат на което е установил наличие на друго висящо дело , между същите страни, на същото основание и за същото искане , образувано по- рано. На всеки един етап от делото, съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на иска, с който е сезиран и образуваното въз основа на него производство.С оглед на това извършената от съда служебна справка е допустимо и правилно процесуално действие.
По третия въпрос: Няма процесуална пречка съдебното производство да бъде прекратено поради недопустимост, в закрито заседание без да е проведено съдебно заседание и без да е дадена възможност на противната страна да вземе становище по твърденията на другата страна стига да са налице достатъчно данни, обуславящи недопустимост на иска. Няма процесуално изискване по допустимостта на иска съдът да се произнася в открито заседание и след изслушване на страните. Въпрос на преценка е дали допустимостта на производството следва да се обсъди в открито заседание или съдът да се произнесе в закрито такова. Правото на защита на другата страна в случая е гарантирано от признатото му от закона право да обжалва прекратителното определение по реда на инстанционния контрол.
По четвъртия въпрос: Няма процесуална пречка съдът да се произнася по допустимостта на предявения иск само въз основа на служебна справка или друго доказателство, което съдържа достатъчни данни с оглед извършване на преценката за допустимост.
По петия въпрос: Размерът на предявения частичен иск не е индивидуализиращ белег досежно предмета на спора , поради което различния размер на претенцията на предявения частичен иск не определя предявените искове като различни след като делото е между едни и същи страни, искането произтича от едни и същи обстоятелства / основание/ и е за заплащане на сума.
Останалите въпроси № 6,7 и 8 не са били предмет на разглеждане във възивното определение.Липсва каквато и да било обосновка каква е връзката им с обжалваното определение . Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2009 год. на ОСГКТК на ВКС , правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда. С въззивното определение е прието, че с прекратяване на производството по делото не се нарушава нито една от разпоредбите на чл.6 и чл. 13 от ЕКПЧОС тъй като същите дават право на открит съдебен процес, пред независим безпристрастен съд при наличие на защитими права.В определението не се третира въпроса за противоречие между двете цитирани норми на ЕКПЧОС,каквото противоречие не е налице и за каквото се твърди във въпрос №6 . Не става ясно и в какво се изразява противоречието между вътрешните правни норми /касаторът не сочи кои конкретно визира/ и ЕКПЧОС и Х. за основните права в Европейския съюз и как това противоречие се е отразило на правилността на определението.
С оглед на това касационното обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
Предвид посочените отговори на поставените правни въпроси, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В. определение е постановено в съответствие с процесуалния закон . След като съдът е констатирал, че пред СГС е висящо друго дело между същите страни на същото основание и за същото искане , правилно е прекратил производството по гр.д. 13879/2012 год. доколкото е било по- късно образувано, което е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 126,ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.05.2013 год., постановено по ч. гр.д. №8659/21013 год. на СГС, ТО.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.05.2013 год., постановено по ч. гр.д. №8659/21013 год. на СГС, ТО .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: