Р Е Ш Е Н И Е № 77
София, 19 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 968/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. [фирма] чрез юк. Кр. П. и [фирма] чрез адв. Ил. Ш. като трето лице помагач против решение № 581/12.03.2012 год. , постановено по гр.д. № 4208/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 7- ми състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав по гр.д. № 12718/2010 год., е постановено ново решение, с което С. – Майчин дом” ЕАД, [населено място] е осъдена да заплати на Л. М. Д. от [населено място] сумата от 70 000 лв. обезщетение за вреди причинени от вещ – асансьорна уредба , ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 год. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба на [фирма] [населено място] са развити оплаквания за недопустимост на въззивното решение ,доколкото съдът се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 50 ЗЗД, докато предявеният иск е с пр. осн. чл. 49 ЗЗД. Така същият е бил квалифициран от първоинстанционния съд , с оглед така направената квалификация е разпределена доказателствената тежест в процеса и страните са сочили своите доказателства.
Правят се оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон във връзка с конкретния вид на отговорност, която следва да бъде реализирана.При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил направеното от ответника – касатор възражение за съпричиняване по чл. 51,ал.2 ЗЗД , както и обстоятелството, че показанията на св. Ф. и Б. , които са съобразени при определянето на този размер, са на заинтересовани лица.
Касаторът моли решението да бъде отменено като недопустимо, неправилно и необосновано и да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Касаторът [фирма], [населено място] счита, че в нарушение на процесуалния и материален закон съдът е ангажирал отговорността на ответника на осн. чл. 50 ЗЗД. Твърди, че наведените в исковата молба твърдения са, че увреждането е настъпило не поради свойства на вещта , а поради неизпълнение на задължението за поддържане на асансьора в безопасен вид. Счита, че съдът не е установил действителната фактическа обстановка, наличието на причинно следствена връзка между непозволеното увреждане и настъпилите вреди, както и между претоварването на асансьора и аварията. Изложени са противоречиви, взаимно изключващи се мотиви – от една страна е прието, че увреждането е настъпило в резултат на вътрешните свойства на самата вещ, а са изложени мотиви за виновно човешко поведение.
Моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав ако се приеме, че се налага извършване нови съдопроизведствени действия.
Ответницата по касация Л. М. Д., чрез адв. С. В. оспорва касационните жалби на двамата касатори. Изразява становище, че причина за инцидента е неизправност на асансьора, тъй като не е бил снабден с устройство за претоварване и такова устройство не е било монтирано в последствие , а не претоварване на същия. Моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, които имат право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
С определение № 1495/27.12.2012 год. по делото е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и разграничаване на отговорността за непозволено увреждане по двата състава . Прието е че по този въпрос въззивнотоо решение е постановено в противоречие с ППВС №17/1963 год. и ППВС №4/30.10.1975 год. и с оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното искане , предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД .Посочено е, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила , отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта , отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Прието е, че за да се реализира отговорността по този законов текст е необходимо да се установи , че ответникът е собственик на вещта, че ищцата е претърпяла вреди ,както и че вредите са настъпили поради вътрешни свойства на вещта . В тази връзка съдът е изложил съображения, че процесната асансьорна уредба безспорно е собственост на С..Безспорно е по делото, че поради падането на асансьора в асансьорната шахта , ищцата, е получила описаните в решението увреждания . Посочено е че отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, поради което не е необходимо ищцата да доказва вина на отделни длъжностни лица на ответника . Същевременно е приел , че асансьорът е бил претоварен но инцидентът е възникнал доколкото същият не бил оборудван с устройство против претоварване , при наличието на което би се задействал изключвател при което асансьорът не би потеглил от етажа. Направеното възражение за съпричиняване по чл. 51,ал.2 ЗЗД е прието за неоснователно, доколкото за да бъде намалено обезщетението за вреди увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, този принос следва да е конкретен като поведението на увредения следва да е станало причина или да е повлияло върху причинителя на вредата. Такъв принос според въззивния съд не е бил налице доколкото пропадането на асансьора се дължи на обстоятелство, че той не е бил оборудван с устройство против претоварване, а не защото ищцата се е качила в него заедно с още 11 лица, след като неговия обем е позволявал това.
В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди , тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа , вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето на което е възложено извършването на определена работа. Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ , а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.Тази отговорност се основава главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност, в резултат на което е налице производство на вещи, които крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация без обективно да има възможност настъпването им да бъде предотвратено. В тази връзка обезщетение по чл. 50 ЗЗД се дължи когато вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения инструменти и други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди.
При този отговор на поставения правен въпрос въззивният съд неправилно е квалифицирал предявеният пред него иск като такъв с пр. основание по чл. 50 ЗЗД .Наведените в исковата молба фактически твърдения не дават основание за такъв извод. За да обоснове отговорността на ответното болнично заведение, ищцата сочи липсата на защитно устройство / парашутно устройство/ , което да го блокира при претоварване или обстоятелството, че същото е било неработещо.Тези обстоятелства обаче не се свързват със свойствата на конкретната вещ , както очевидно е прието от въззивната инстанция, а с безотговорното отношение на медицинския персонал, който би трябвало да е запознат с безопасната експлоатация на съоръженията в болницата .Сочи се, че отговорността на ответното дружество следва да се ангажира доколкото отговорните за това служители не са взели мерки за подновяване на занемареното крайно остаряло асансьорно оборудване. Тоест отговорността на ответника според ищеца произтича от действията или бездействията на служители на ответника , а не от обективните качества на вещта във връзка с функционирането на която процесният инцидент е възникнал. Като е приел , че предявеният иск е с пр. осн. чл. 50 ЗЗД и е ангажирал отговорността на ответника на това основание, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика. Същото не е недопустимо , а неправилно и подлежи на отмяна .
Видно от изготвената единична СТЕ вещото лице е изготвило своето заключение без да има достъп до цялата техническа документация на асансьорната уредба, поради което по делото не са изяснени важни за спора обстоятелства и решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да бъде назначена нова съдебно техническа експертиза / по преценка на съда същата може да бъде и в разширен състав /чл. 195 ,ал.2 ГПК / , която след като се запознае със цялата техническа документация във връзка с производството и експлоатацията на асансьора , изготвена от производителя да даде е отговор на въпроса дали при производството на асансьора същият е бил снабден с паспорт, съдържащ пълен набор от документи в това число и с техническа спецификация. Дали съгласно тази спецификация съоръжението е било произведено с конструктивно устройство за контрол на товара, имащо блокиращи функции при претоварване на асансьора. Дали при монтажа на асансьорната уредба това устройство е било монтирано , дали има данни за неговото демонтиране , както и на други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, предвид процесуалната възможност съдът служебно да назначава експертиза.Съгл. нормата на чл. 293,ал.3 ГПК това налага след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа и изложи съображения и във връзка с направеното възражение за съпричиняване , направено от ответника в отговора по чл. 131 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 581/12.03.2012 год. , постановено по гр.д. № 4208/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 7- ми състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд , ГО, І-13 състав по гр.д. № 12718/2010 год., е постановено ново решение, с което С. – Майчин дом” ЕАД, [населено място] е осъдена да заплати на Л. М. Д. от [населено място] сумата от 70 000 лв. обезщетение за вреди причинени от вещ – асансьорна уредба , ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010 год. до окончателно изплащане на сумата и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: