1_ИТ-00-63/28.07.2009
ЗДДС чл 129 ал2, чл 21 ал.2, т.З, б. “в“
Относно: Предоставяне на услуга по гаранционно обслужване
С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на доставки на услуги по гаранционно обслужване по смисъла на ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) и без да са приложени документи и конкретни данни за действителното съдържание на доставките, можем да се ангажирам е само с принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на закона, които считаме, че са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се във Вашето запитване.
От изложената фактическа обстановка в запитването Ви е видно, че извършвате услуги по ремонт на уреди, които са в гаранционен срок, на основание сключен договор за сервизно обслужване с WGmbH – Германия. Разходите по извършване на ремонтаса за сметка на фирмата доставчик.От запитването не става ясно, но предполагаме, че съгласно договореностите виесе явявате упълномощено лице от производителя за извършване на услугите по гаранционното обслужване.
Поставени ят въпрос по същество е свързан с определяне режима на облагане на доставките по предоставено гаранционно обслужване за сметка на производителя – регистрирано за целите на ДЦС в друга държава – членка на Европейската общност.
На основание чл.129, ал.2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1.услугата е извършена от лице, упълномощено за това от производителя;
2. производителят не е установен на територията на страната;
3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
От текста на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между (1)лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и (2) лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.26, ал.4, т.1 от ЗДДС, съгласно който в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето купувач –видно от запитването ви това е българско дружество ,е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката. В тази връзка е и разпоредбата на чл.129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане.
?При систематичното тълкуване на цитираните разпоредби и предвид изложените обстоятелства в писмото се налага изводът, че в конкретния случай услугата, оказана от вас към производителя на стоката, не попада в хипотезата на чл.129 от ЗДДС, поради което представлява доставка на услуга.
Доколкото от запитването не еприложен договор предполагаме, че вие сте упълномощени да извършвате гаранционното обслужване от производителя, като в случая за тази дейност ще еналице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, чието място на изпълнение е на територията на страната, съгласно чл. 21 ал.2, т.З, б. “в“ от ЗДДС и същата подлежи на документиране и облагане по предвидения за това ред в ЗДДС и правилника за неговото прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая за услугите, предоставяни от Вашето дружество, предвид характера на същите следва да се приемат за такива с повтарящо се (периодично) изпълнение, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица еднакви или сходни престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, като, по силата на чл. 25, ал.4 от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно чл. 12, ал.З от ППЗДДС при· извършване на доставки по чл. 25, ал. 4 от законас периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно ал.6 от чл.25 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 3, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Предвид изложеното, данъчното събитие на разглежданите доставки възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, т.е. за вас данъкът върху добавената стойност става изискуем и за него възниква задължение да го начислите по реда на ЗДДС. В случай, че датата на получаване на плащането по доставката от Вашия възложител предшества датата, на която плащането е било дължимо, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Данъчната основа е регламентирана с чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и представлява
стойността, върху която се начислява или не се начислява данък, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Съгласно чл. 26, ал. 2 от 3ДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. В тази сума не се включва данъкът върху добавената стойност. В случай, че доставките са извършени между свързани лица, при определяне на данъчната основа, следва да се има предвид чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС.
‘
Вх.№ 1_ИТ0063 от 28.07.2009 Отг. ОУИ Бургас | 103_09_OZ_1_03