О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53
София, 21.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 716/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. И., действаща лично и със съгласието на майка си О. В. Н. и двете от [населено място], чрез адв. Д. Ц. срещу решение от 20.07.2011 год., по гр.д. № 11942/2010 год. на СГС, ГО, ІІВ с-в, в частта с която след частична отмяна на решението от 13.05.2010 год. по гр.д. № 44451/2008 год. на СРС, 43 състав, е постановено ново решение, с което е осъдена да заплати на осн. чл. 322,ал.1 ГПК / отм./, респ. чл. 403,ал.1 ГПК солидарно на В. Г. И. и И. Н. И. сумата от 18 473,29 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от тях вреди в периода от 29.09.2007 год. до 26.05.2008 год. от незаконосъобразно обезпечение , допуснато с определение от 28.09.2007 год. по гр.д. № 20582/2007 год. на СРС, 47 състав, както и разноски в размер на 4 167,87 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила , нарушения на материалния закон и необоснованост . Иска се същото да бъде обезсилено или евентуално да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение , с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. Г. И. и И. Н. И. , чрез адв. В. И., оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Може ли спряно с обезпечителна заповед на съда изпълнително производство да бъде прекратено преди да бъде отменено определението на съда, с което е допусната обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство, респективно обезсилена издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед за спиране.
2. Допустимо ли е след като страната се е снабдила с изпълнителен лист на извънсъдебно основание за определено парично вземане и същото е изплатено от длъжника, в последствие да заведеш осъдителен иск за същото това парично вземане.
3. Допустимо ли е да бъда ангажирана отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК при положение , че лицето в чиято полза е допуснато обезпечението е предприело всички процесуални действия за да бъде отменено обезпечението , но съда необосновано дълго е забавил отмяната на допуснатото обезпечение .
По отношение на първия поставен въпрос касаторът счита, че е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото се решава противоречиво от съдилищата. В тази връзка се позовава на ТР №47/01.04.1965 по гр.д. № 23/1965 год. на ОСГК и Р от 23.01.2009 год. на ОС [населено място] по гр.д. №28/2009 год.
Досежно останалите два въпроса, счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното:
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. Дело №1/2009 год. на ОСГКТК ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол като проверката за валидността и допустимостта, се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Става въпрос за основания за допустимост на касационното обжалване извън визираните в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, за които съдът следи служебно и без страната да се е позовала на тях. В случая с представеното по делото изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не се позовава на вероятна недопустимост като основание за допустимост на касационното обжалване.Този процесуален порок на решението се сочи в касационната жалба по същество. Независимо от това предвид приетото тълкуване на закона , същото следва да се разгледа в контекста на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Решението не недопустимо като постановено по нередовна искова молба ,евентуално по непредявен иск, каквито доводи се навеждат от касатора. Възражения относно нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, касаторът – ответник по иска е направил още с отговора на исковата молба. Последвало е уточнение на иска от ищците с молба от 23.02.2010 год. , като както изложените обстоятелства, така и формирания петитум определят предявения иск като такъв с пр. осн. чл. чл.403,ал.1 ГПК, която правна квалификация изрично е посочена в молбата. С постановеното от него решение въззивният съд се е произнесъл по този иск , като е прието, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал същия като такъв с пр. осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД. Предвид казаното следва да се приеме, че констатираните нередовности на исковата молба са били отстранени своевременно и съдът се е произнесъл по редовна искова молба , досежно иска, с който е бил сезиран.
Относно допустимостта на касационното обжалване по формулираните правни въпроси:
Първият формулиран въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение поради което няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че ТР №47/01.04.1965 по гр.д. № 23/1965 год. на ОСГК и Р от 23.01.2009 год. на ОС [населено място] по гр.д. №28/2009 год. на които касаторът се позовава за да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК дават разрешения във връзка с изпълнителното производство, които не касаят настоящата хипотеза.
Така предмет на разглеждане в цитираното ТР на ОСГК, което служи за общо ръководство на съдилищата е въпросът дали прекратяването на принудителното изпълнение в различните хипотези на чл. 330,ал.1,б.”а” до „е” ГПК настъпва с постановлението на съдебния изпълнител за това или „екс леге”, с настъпването на посочените в закона основания.
Представеното решение по гр.д. №28/2009 год. на ОС [населено място] се занимава принципно с въпроса може ли спряно изпълнително производство да бъде прекратено, при наложени обезпечителни мерки , когато това обаче е поискано от взискателя. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителното производство се прекратява само в предвидените в чл. 433 ГПК хипотези.
Вторият въпрос е предпоставен от тезата на касатора, че иска за вреди от наложеното обезпечение по чл. 403,ал.1 ГПК, които в случая се съизмеряват със законната лихва върху изплатената по изпълнителното дело сума, която не е получена своевременно от взискателите поради наложената обезпечителна мярка и съставлява пропусната полза , съвпада със присъдената по изпълнителния лист лихва върху главницата от 182 000 лв. , която теза е невярна. Този въпрос също не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение.
По отношение на третия правен въпрос следва да се посочи, че възираното във връзка с него основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изпълнено, доколкото има съдебна практика, според която отговорността по чл. 403 ,ал.1 ГПК е безвиновна./ виж определение №666/23.11.2009 год. по ч. гр.д. № 650/2009 год., ГК, ІV ГО и определение по ч. гр.д. №144/2009 год. ГК, ІV ГО. / С оглед на това без значение са действията, които длъжникът е извършил с оглед предотвратяването или намаляването на вредите.
С оглед на изложеното не са налице законовите предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване срещу решение от 20.07.2011 год., по гр.д. № 11942/2010 год. на Софийски градски съд , ГО, ІІ В с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: