О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 08.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря
и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.д.№576 по описа за 2012 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща частна касационна жалба от Ф. А. Е. и З. А. Г., чрез процесуалния им представител адв.Д., срещу определение от 26.06.2012г. по ч.гр.д.№1380/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което по подадена от тях частна жалба е потвърдено определение от 03.02.2012г. по гр.д.№3017/2008г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на делото на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [община] оспорва допустимостта на касационното производство. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./, които намират приложение и за определенията съгласно чл.274, ал.4 от ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а съгласно чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявените установителни искове за собственост са оценяеми по смисъла на чл.68 от ГПК, като цената на всеки от тях е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. Поради това, че цената на всеки от предявените искове е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. В практиката на ВКС се приема, че и при обжалване цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, представена при завеждане на делото, тъй като законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, определена по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, въз основа на която се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване – и в производството пред ВКС. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на обжалваемия интерес по чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията биха били необжалваеми. Поради това, че цената на всеки от предявените от Ф. А. Е. и З. А. Г. искове, е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на обжалваното определение на въззивния съд.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ частна касационна жалба срещу се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в определението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обща частна касационна жалба, подадена от Ф. А. Е. и З. А. Г., чрез процесуалния им представител адв.Д., срещу определение от 26.06.2012г. по ч.гр.д.№1380/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което по подадена от тях частна жалба е потвърдено определение от 03.02.2012г. по гр.д.№3017/2008г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на делото на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.