О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
[населено място], 30.09.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №464 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. М. от [населено място], против решението от 22.11.2010г., постановено по в.гр.д. №587/2010г. на Окръжен съд – Враца, с което е обезсилено решение от 29.07.2010г. по гр.д.№639/2009г. на Районен съд-Мездра като недопустимо и е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата А. Т. Д. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Н. А. М. срещу А. Т. Д. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 747,66лв., представляваща останалата част от полагащата се ? част от банков влог, открит на името на ответницата по време на брака им, използван от същата за лични нужди, непредявена по предходно дело и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.
Въззивният съд е приел, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение, с което е уважен иска на Н. М. срещу А. Д. за заплащане на половината от набрания със средства на съпрузите по време на брака им паричен влог, изразходван за лични нужди на А. Д.. Прието е, че искът по другото дело не е предявен като частичен, поради което ищецът е следвало да увеличи размера на иска до размера на половината от паричния влог и като не е направил това, не може да търси тази разлика в ново производство.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по разрешения от въззивния съд правен въпрос, тъй като не са представени доказателства за разрешаването му в противоречие със задължителна съдебна практика или за противоречивото му разрешаване от съдилищата. Представени са съдебни актове относно частични искове, в които не е разрешен разрешения от въззивния съд въпрос: дали при наличие на влязло в сила съдебно решение, в чийто диспозитив е прието, че искът е предявен като частичен, този въпрос може да бъде преразгледан от съда в последващо производство по иск за останалата част.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 от ГПК на въззивното решение доколкото по разрешения от въззивния съд въпрос съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2010г., постановено по в.гр.д. №587/2010г. на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на касатора Н. А. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 134,95лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ