1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
[населено място] 20.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №618 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 30.01.2009г., постановено по гр.д.№3788/2005г. на Софийски градски съд, с което след като частично е отменено решение от 13.06.2005г. по гр.д.№21738/2003г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Ц. Н. И. от[населено място], срещу [фирма],[населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Оставено е в сила решението в останалата част за уважаване на исковете на Ц. И. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и за отхвърляне на исковете й с правно основание чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Решението е обжалвано от Ц. Н. И. в отхвърлителната част. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението е обжалвано от [фирма] в частта, с която са уважени предявените искове. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение са уважени предявените от Ц. Н. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и са отхвърлени на исковете й с правно основание чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е спазена закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят-работодател, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не сочи съдебна практика, в противоречие с която счита, че е постановено въззивното решение в обжалваната от него част.
Касаторът релевира правните въпроси: налице ли е закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, когато работникът или служителят не се е явил на Т. преди уволнението и не е декларирал пред работодателя наличието на заболяване, за което важи закрилата; може ли официален документ, удостоверяващ наличието или липсата на осигурителни отношения да замести трудовата книжка по отношение доказването оставането без работа по трудово правоотношение след уволнението. Счита, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По приложението на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна – Решение №492 от 17.06.2010г. по гр.д.№477/2010г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер – че неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, освен когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Отделно, случая е установено, че към уволнението на ищеца през м.септември същият е страдал от исхемична болест на сърцето, което е било известно на работодателя предвид ползван от ищеца разрешен с болнични листове от м.март отпуск поради същата болест.
По приложението на разпоредбата на чл.225, ал. от КТ има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна – Решение №517 от 08.07.2010г. по гр.д.№335/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, че доказването на оставането без работа по трудово правоотношение може да стане с всички допустими доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда.
Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на работодателя.
Касаторът И. не релевира правен въпрос, който счита, че е решен с въззивното решение по иска за заплащане на трудово възнаграждение – основно и допълнително – за прослужено време, в противоречие със задължителна съдебна практика, при противоречива съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага доводи за неправилност на решението, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допусната касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за неоснователен по съображения, че трудовото правоотношение е прекратено.
Това разрешение е в противоречие с приетото с приложеното от касатора-служител решение №1627 от 13.10.2005г. по гр.д.№562/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №623 от 24.06.2002г. по гр.д.№933/2001г. на ВКС, ІІІг.о., че въпросът с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. В този смисъл и решение №404 от 06.07.2010г. по гр.д.№322/2009г. на ВКС, ІVг.о.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда относно основателността на иска, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на въззивното решение по иска с правно основание чл.224, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.01.2009г., постановено по гр.д.№3788/2005г. на Софийски градски съд, в частта по иска с правно основание чл.224, ал.1 от ГПК, по касационна жалба на Ц. Н. И..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.01.2009г., постановено по гр.д.№3788/2005г. на Софийски градски съд, в останалата част по касационната жалба на Ц. Н. И. и по касационната жалба на [фирма].
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: