О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 07.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на грети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6246 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Д., срещу решение от 15.07.2013г., постановено по гр.д.№1199/2013г. на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение от 24.04.2013г. по гр.д.№10620/2012г. на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от Р. М. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът СОУ ”Св.Св. К. и М.”, чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Р. М. Н. срещу СОУ ”Св.Св. К. и М.” искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Р. М. Н., извършено със заповед №РД-06-942/04.12.2012г. на началника на Р.-Б., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ ”Св.Св. К. и М.” и за заплащане на обезщетение по чл.325, ал.1 КТ.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос относно предварителната закрила при уволнение : „за съдържанието на мнението на ТЕЛК”, тъй като по поставения въпрос има задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №219 от 28.04.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че когато събере данни за наличие на заболяване, предвидено в Наредба №5 от 1987г., работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи, с което той изпълнява задължението си по чл.333, ал.2 КТ, като работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин – той е длъжен да го изпрати на Инспекцията по труда такова, каквото го е получил.
С въззивното решение въпросът: „за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда” е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №219 от 28.04.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2013г., постановено по гр.д.№1199/2013г. на Окръжен съд – Бургас.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: