О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1287
София, 28.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1065/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Вараджаков в качеството му на зам. апелативен прокурор при В. апелативна прокуратура против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 120/3.05.2011 г., постановено по гр. д. № 116/2011 г., с което е отменено решение на Плевенски окръжен съд № 11/12.01.2010 г. по гр. д. № 711/2010 г. в обжалваната част, с която е уважен предявения иск за сумата над 2000 лв. до 3500 лв. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б. А. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Плевенска област против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл. д. № 711/95 г. за сумата 1500 лв. със законна лихва, считано от 7.02.2009 г. Потвърдено е въззивното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявения иск до размер на сумата 2000 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че по отношение на определения размер на обезщетението въззивното решение е в противоречие с установената практика, израз на която е Р. № 1234/29.10.2008 г. по гр. д. № 5217/2007 г., ВКС, V г. о., в което същият размер на обезщетение е възприет съобразно обществения критерий за справедливост в хипотеза, очертаваща по-сериозни процесуални действия, които Прокуратурата е реализирала спрямо незаконно обвинено лице. Според касатора за развитието на правото и точното прилагане на закона е необходимо да бъде изяснен следния въпрос: това, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в случай, че ищецът не е доказал произтекла от него неимуществена вреда, следва ли да се ангажира отговорността на държавата във всички случаи, достатъчно ли е само по себе си обстоятелството повдигнато „обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено”, за да присъди съдът обезщетение за неимуществени вреди.
За ответника по касация Б. А. Р. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца Б. А. Р. е повдигнато обвинение с постановление от 17.08.1995 г. по сл. д. № 390/1995 г. по О., [населено място] за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 НК вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”. По сл. д. № 711/1995 г. по описа на О., [населено място] с постановление от 3.07.1997 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 НК. С определение от 28.08.1997 г. по ч. н. д. № 64/1997 г. по описа на Плевенски районен съд е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража” и е взета по-лека мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 000 неденом. лв. Ищецът е постъпил в Затвора, [населено място] с мярка за неотклонение „задържане под стража” на 23.08.1995 г. по сл. д. № 390/1995 г. и е освободен на 29.08.1997 г. С постановление от 22.01.2009 г. на РП, [населено място] на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК/деянието не съставлява престъпление/ наказателното производство по сл. д. № 711/1995 г. е прекратено. За престъплението по чл. 198 НК прекратяването е поради изтекла погасителна давност на 7.09.2008 г. По обвинението по чл. 195 НК производството е прекратено, поради незначителна степен на обществена опасност и възстановяване на голяма част от щетите, а по отношение на чл. 129 НК вр. чл. 20 НК производството е прекратено, поради недоказаност на участието на обвиняемия в деянието.
При тези данни въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ /искът е за сумата 50000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Налице е незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за период от около 13 години, 5 месеца и 21 дни, през който той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 23.08.1995 г. до 29.08.1997 г. Периодът на задържане по наложената мярка за неотклонение е приспаднат при последващо осъждане от определеното най-тежко наказание лишаване от свобода по ч. н. д. № 1826/2008 г. с определение на ПлРС от 23.06.2009 г. и прието, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода на приспаднато задържане ищецът не е претърпял неимуществени вреди и за такива би следвало да бъде обезщетен само за 6 дни, считано от 17.08.1995 г. до 22.08.1995 г. вкл. за претърпяни негативни преживявания /нарушено право на свободно придвижване, право на лична свобода, на възможността да работи/. Единствено показанията на майката на ищеца свид. Т. М. е установила, че му е било много тежко в затвора, тъй като е бил на 17 години и е имал дете на 1 година. Съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е определил размер на обезщетението от 2000 лв., като е съобразил конкретни обстоятелства по делото, а именно: характера и степента на обичайните болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление и тяхната продължителност, характера и степента на претърпените болки и страдания от незаконно задържане под стража 6 дни, продължителен период на воденото наказателно производство, обстоятелството, че негативните изживявания не са довели до влошено здравословно състояние, неговото конкретно поведение-многократни осъждания за извършени умишлени престъпления, за които му е налагано наказание „лишаване от свобода”, възрастта му, повдигнатите две други обвинения по делото, по които има възстановяване на щетите, липсата на конкретни доказателства, че от конкретното незаконно обвинение са настъпили значителни вреди.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Посоченият с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, прецизиран редакционно от касационната инстанция касае спазването на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязло в сила Р. № 1234/29.10.2008 г. по гр. д. № 5217/2007 г., ВКС,V г. о., постановено в производство по чл. 218а, ал. 1 б. „б” ГПК /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия № 120/3.05.2010 г., постановено по гр. д. № 116/2011 г. по касационна жалба на зам. апелативен прокурор при В. апелативна прокуратура.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: