О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 31 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6570 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.2, чр.чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Г. К. и Г. З. К., чрез процесуален представител адв.М., срещу определение от 09.01.2014г. по гр.д.№2530/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк.К., оспорва частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Л. Г. К. и Г. З. К. за допълване и изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
С въззивното решение от 27.11.2013г. по гр.д.№2530/2013г. на Софийски апелативен съд като краен резултат исковете на Л. Г. К. и Г. З. К. са уважени изцяло и са им присъдени разноски.
С подадената от тях молба са сезирали въззивния съд с искане за изменение и допълване на решението, като считат, че въззивният съд е следвало, но не им е присъдил разноски в размер на 1835лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и 1200лв. разноски пред ВКС по реда на чл.38а ЗА.
С обжалваното определение искането е оставено без уважение по съображения, че по делото липсват доказателства, удостоверяващо извършено плащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Такова доказателство е представено едва с частната жалба – анекс 1/03.02.2014г. До постановяване на въззивното решение, с което е приключило въззивното производство, жалбоподателите не са представили надлежни доказателства за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция. В договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение 1835лв., платимо след приключване на делото пред СГС, но не са представени до приключване на производството по делото, вкл. пред САС, доказателства за извършените разходи. Несвоевременното представяне на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, препятства възможността за присъждането на тези разноски по реда на чл.78 ГПК и чл.192, ал.4 ГПК/отм./. Заплащането следва да бъде установено до приключване на производството по делото, за което разноските са направени, тъй като съгласно приетото с ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Правилно с обжалваното определение е оставено без уважение искането и по отношение на сумата 1200лв., по съображения, че сумата е включена в списъка на разноските пред ВКС като разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, но безспорно не е заплатена, поради което не може да бъде присъдена като разноски на страната. Кореспондира с данните по делото констатацията на въззивния съд, че не е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗА, от адвоката, осъществил процесуалното представителство, оказал безплатна помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.01.2014г. по гр.д.№2530/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: