3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 836
София, 30.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 190/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 616 от 18.12.2009 год., постановено по гр.д. № 1016/2009 год. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която е потвърдено решението на Районен съд[населено място] , с което е отменено уволнението, извършено със заповед № 56 от 23.02.2009 год. на И. директор на М. Х. Т. – България“ АД, ,[населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на Й. И. Д. от[населено място] на осн чл. 328,ал.1,т.З КТ, поради намален обем на работа и същото е признато за незаконно; Й. Ив. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител група „И. екипировка и техническо оборудване[фирма], е осъден да заплати на осн. чл. 344,ал.1 т.З във вр. чл. 225 КТ сума в размер на 5 071,98 лв., представляваща обезщетение за шестмесечния период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва, считано от 16.04.2009 год. до окончателното изплащане на сумата ; Дружеството е осъдено да заплати такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК/ .
Касторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Й. И. Д. оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност , за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени критериите, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /. На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал на наличие на едно или няколко от допълните основания /предпоставки/ за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК
В случая , касаторът без да формулира правен въпрос сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.Наведените в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи на практика имат характер на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат преценявани едва в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство.
Изискването за посочването на правен въпрос представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на визиран правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК не дава възможност съдът да обсъди и прецени наличието на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като същите следва да бъдат преценявани в контекста на поставения правен въпрос, поради което само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
Независимо от казаното следва да се посочи, че визираното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК изисква посочения правен въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховният съд и Върховният касационен съд на РБ/ ТР и ППВС , ТР на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС , ТР на Общото събрание на търговската колегия на ВКС, решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК /, каквито в случая касаторът не е посочил.
Общото посочване, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата/ осн. по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ и по конкретно с решение от 03.01.2008 год. по кае. гр.д. № 592/2007 год. на САС относно това, че правото да прецени кой от работници и служители на определена длъжност работи по- добре, принадлежи на работодателя и неговото упражняване не подлежи на съдебен контрол, не съответства с приетото във въззивното решение. С него уволнението е отменено като незаконно доколкото съдът е приел , че по делото не е установено по несъмнен начин , че подборът е осъществен по предварително изготвени и конкретно установени и съобразени със закона критерий, а не в резултат на осъществен съдебен контрол върху преценката на работодателя относно това кой от двамата служители / между, които е следвало да се осъществи подбора/ работи по- добре.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение,не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав
на I. г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение
№ 616 от 18.12.2009 год., постановено по гр.д. № 1016/2009 год. на Окръжен съд[населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: