О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 26.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 34/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. А. против въззивно решение на Окръжен съд, П. № 973/27.09.2011 г., постановено по гр. д. № 771/2011 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Пернишки районен съд № 563/6.07.2011 г. по гр. д. № 2005/2011 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете на С. И. М. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, който счита, че е от съществено значение за изхода на делото и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Когато дисциплинарното наказание-уволнение е наложено по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за неявяване на работа два последователни дни съдът следва ли да извърши съдебен контрол относно обстоятелствата, поради които работникът не се е явявал на работа и какво е било неговото поведение; съдът трябва ли да извърши преценка дали обстоятелствата, при които е наложено дисциплинарното наказание-уволнение и поведението на работника обосновават извод за виновно неизпълнение на трудови задължения. Поддържа, че въззивният съд не е извършил съдебен контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение по чл. 189, ал. 1 КТ, на обстоятелствата и поведението на жалбоподателя. Посочена е съдебна практика на ВКС, ІІІ г. о., а именно: Р. № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 305/1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 372/1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно приложението на чл. 12 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос: Когато въззивният съд за първи път се произнася по същество на правния спор трябва ли да прецени всички събрани доказателства по делото по вътрешно убеждение и да ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискването на чл. 12 ГПК. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК претендира допускане на касационно обжалване с формулиран материалноправен въпрос по приложението на чл. 128а, ал. 3 КТ, а именно: Подадено уведомление от работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя представлява ли друг документ по смисъла на чл. 128а, ал. 3 КТ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение.
За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат И. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Ищецът С. И. М. е работил по трудов договор с [фирма], [населено място] на длъжността „технически ръководител” от 16.04.2010 г. до издаването на заповед за дисциплинарното му уволнение № 12/28.01.2011 г. от управителя на дружеството на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, затова че в течение на 30 последователни работни дни – от 17.11.2010 г. до 17.12.2010 г. вкл. безпричинно не се е явявал на работа и не е изпълнявал служебните си задължения по трудовия договор.
От правна страна въззивният съд е приел, че е безспорно установено извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, както и че от страна на работодателя са изпълнени императивните изисквания на чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ в процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение. Въззивният съд не е възприел защитната теза на ищеца, че преди заповедта за дисциплинарното му уволнение е издадена от работодателя предходна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 1.12.2010 г., която заповед не е била връчена на работника, като се е позовал на императива на чл. 335, ал. 1 КТ при липса на предходна заповед в Л.. В тази връзка съдът е счел ирелевантно подаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП-София, офис П. за прекратяване на трудов договор № 009/16.04.2010 г., считано от 1.12.2010 г., по-късно /на 17.01.2011 г./ оттеглено.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания с изложението материалноправен въпрос, уточнен от касационната инстанция, както следва: при съдебен контрол за законност на дисциплинарно уволнение по повод иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът длъжен ли е да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя в аспект на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Посоченият въпрос въззивният съд е решил в противоречие със задължителна практика на Върховен касационен съд – Р. № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия № 973/27.09.2011 г., постановено по гр. д. № 771/2011 г. по касационна жалба от С. И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: