О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София, 24.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4717/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място], чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж. Д., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд-І въззивен състав № І-33/22.04.2013 г., постановено по гр. д. № 187/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1360/14.11.2012 г. по гр. д. № 1633/2010 г. в частта, с която са уважени насрещните искове на ответниците Н. И. И. и И. Г. А. на основание чл. 59 ЗЗД ищецът да им заплати при равни части сумата 16 690.00 лв. или по 8 345.00 лв. на всеки един от тях, представляваща стойност на извършени от тях разходи за възстановяване и ремонт на процесното жилище през периода 2005-2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане.
С жалбата са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което следва да се отмени.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС във връзка с правния извод на съда, въз основа на който на ищците по насрещния иск са присъдени суми „по чл. 59 ЗЗД за обективно направени от тях разходи, с които собственикът на процесния апартамент се е обогатил”, които правни изводи счита, че не кореспондират със събраните по делото доказателства. В подкрепа на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени съдебни решения на Върховния касационен съд, както следва: Р. № 1233/20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2007 г., ІІІ г. о.; Р. № 69/8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 44/2010 г., ІV г. о.; Р. № 162/24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 986/2010 г., ІV г. о.; Р. № 851/16.10.1985 г. на ВС по гр. д. № 614/85 г., ІІ г. о.; Р. № 730/19.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 910/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 509/11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5581/2007 г., ІІІ гр. о.; Р. № 619/19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2008 г., ІV г. о.; Р. № 291/ 2.08.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 959/2010 г., ІV г. о. и Р. № 409/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 9/2009 г., ІV г. о.
За ответниците по касация Н. И. И. и И. Г. А. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В. Г. от АК-Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК се прие, че служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото следва да се разпростре и във фазата по чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на решение ще се извърши с решението по същество на касационната жалба.
Такъв е конкретният случай.
По отношение на обжалваното въззивно решение, постановено по предявения от ответниците насрещен иск, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира вероятна недопустимост на иска, вследствие нередовност на исковата молба, с която този иск с всички негови уточнения предявен.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав № І-33/22.04.2013 г., постановено по гр. д. № 187/2013 г. по касационна жалба от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място].
УКАЗВА на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да представи платежен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд за държавни такси сума в размер на 333.80 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след което делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, за насрочване. В противен случай жалбата ще се върне.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: