Решение №107 от 21.3.2014 по гр. дело №944/944 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 21 март 2014 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1557 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Б. Р. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 29.10.2013г., постановено по в.гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.07.2012г. по гр.д.№9659/2011г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от И. В. П. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. В касационната жалба се съдържа молба на Е. Б. Р. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., за спиране на изпълнението на решение от 29.10.2013г. по гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. В. П., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, по предявения на 12.07.2011г. от И. В. П. срещу Е. Б. Р. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, са измени мерките на лични отношения между бащата И. В. П. и малолетното дете И., по решението от 12.11.2009г., с което е утвърдено споразумение по чл.51 СК, по гр.д.№3093/2009г., съгласно което утвърдено споразумение бащата И. П. има право да вижда детето И. всяка първа и трета събота на месеца от 10ч. до 12ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката Е. П., или на определено от нея пълнолетно лице, както и всяка година на 18 януари за един час в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице. С обжалваното решение въззивният съд е определил мерки на лични отношения без присъствието на майката всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, да го взема и вижда от 01 до 05 януари всяка година и от 01 до 05 април, както и за три часа от 10.00 часа до 13.00 часа на 18 януари – рождения ден на детето. На ищеца са присъдени направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 920лв. Издадени са изпълнителни листове за режима на лични отношения и за разноските.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „при положение, че при първоначалното определяне на режима на личните отношения с утвърдено от съда споразумение по чл.51 СК, са предвидени защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на решението относно личните отношения на детето с родителя, следва ли съдът по иск за изменение на тези мерки, да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима”, доколкото по този въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
Молбата на касатора е за спиране на изпълнението на въззивно решение, което се ползва с изпълнителна сила /ППВС №4 от 06.12.1962г./ и е подкрепена с доказателства – преводно нареждане/вносна бележка от 19.03.2013г. – за внесено обезпечение в размер на сумата 150лв., който размер е определен от съда /чл.282, ал.3 ГПК/ и изпълнението на решението може да бъде спряно. При тези данни молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да се уважи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2013г., постановено по в.гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Е. Б. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв., съгласно чл.84 ГПК и чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
СПИРА изпълнението изцяло на въззивното решение от 29.10.2013г., постановено по в.гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд.
Да се издаде препис от определението за спиране на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top