О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
гр.София, 27.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1545 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 29.12.2009г., постановено по гр.д.№1164/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.01.2006г. по гр.д.№11568/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Постъпила е и частна касационна жалба от [фирма] срещу определение от 16.03.2010г. по чл.248 от ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът С. А. Р. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу С. А. Р. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 5669,34лв. за разрушена от ответника на 12.11.2003г., на 16.11.2004г. и на 05.12.2004г. външна топлоизолация с обща площ 226кв.м. по фасадните стени на четириетажна жилищна сграда в [населено място] и с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че не е доказано по делото, че противоправното деяние е извършено именно от ответника, чиято отговорност за деликт ищецът иска да бъде ангажирана.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложената задължителна и каузална практиката на ВС и ВКС по въпросите: „следва ли да се приложи чл.45, ал.1 от ЗЗД при установено противоправно поведение на ответника, причинени вреди и установена причинна връзка между тях” и „може ли съдът да игнорира доказателства/гласни/ при формиране на правните си изводи”. Първият от поставените въпроси не е разрешен във въззивното решение, в което се е прието обратното на приетото в приложената съдебна практика. И с въззивното решение и с приложената съдебна практика непротиворечиво е прието, че искът е основателен когато са доказани елементите на фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, включително, че лицето, срещу което ищецът е насочил иска си е извършил увреждащото го противоправно деяние. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е установено, че ответникът е извършил противоправното деяние, за което се търси обезщетение. По процесуалния въпрос е представено решение №974 от 11.12.2009г. по гр.д.№4500/2008г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните гласни доказателства, с които се установяват вредите. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил свидетелските показания, но не ги е кредитирал по съображения, че свидетелите П., М. и Т. нямат непосредствени впечатления, а възпроизвеждат чуто от други лица, а по отношение на показанията на свидетеля И.-служител на ищеца е приел, че са в противоречие с твърденията в сигнал до СРП и тъжба до СРС, изхождащи от законния представител на ищеца – от управителя на дружеството. Съдът е изложил съображения защо не кредитира показанията на свидетелите, които възпроизвеждат чужди впечатления и показанията на заинтересуван свидетел, поради което не е налице противоречива практика с приложеното решение, по което свидетелските показания не са били обсъдени.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, което е присъдено не надхвърля трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно §2 от ДР на Наредбата.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1176лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.12.2009г., постановено по гр.д.№1164/2007г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.03.2010г. по гр.д.№1164/2007г. по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Р. да заплати на [фирма] сумата 1176лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: